– Разделихме си наема за помещението за репетиции, това е. Всички се включиха.
– Прилича ми на измама.
– Нямаш представа как работи театърът, мамо!
Двете се разкрещяваме, толкова сме погълнати в стремежа да изложим гледните си точки, че не чуваме отключването на предната врата, което означава, че Саймън се прибира по-рано, както всеки друг ден от тази седмица, в която съм болна.
– Май се чувстваш по-добре? – пита ме той едва когато забелязвам, че се е облегнал на рамката на вратата, на лицето му се е настанило весело изражение.
– Малко – отвръщам глуповато. Кейти слага супата в поднос, има намерение да се храни в нейната стая. – По кое време ще те вземе Айзък?
– В пет. Няма да го каня, ако смяташ да повдигаш въпроса за печалбата.
– Няма да го повдигам, обещавам. Просто искам да се запозная с него.
– Купих ти нещо – казва Саймън. Подава ѝ найлонова торбичка с нещо малко и твърдо в нея. Кейти оставя подноса, за да види какво е получила. Аларма против нападения – от онзи тип, който надува сирената, когато извадиш игличката. – Продаваха ги в магазина на ъгъла. Не знам дали са добри, но си помислих, че можеш да я носиш, когато се прибираш с метрото.
– Благодаря ти – казвам му аз. Знам, че я е купил по-скоро за мое успокоение, отколкото за това на Кейти. За да ме накара да не се притеснявам толкова много, когато е до късно навън. Опитвам се да изкупя вината си за по-ранното си избухване. – Кога ще бъдат пуснатите билетите за "Дванайсета нощ", скъпа? Защото ние ще сме на първия ред, нали, Саймън?
– Абсолютно.
Искрен е, и то не само защото става въпрос за Кейти. Саймън обича класическата музика и театъра, както и никому неизвестни джаз концерти в затънтени, мрачни места. Беше доста изумен, че не съм гледала "Капан за мишки", заведе ме на пиесата и постоянно се обръщаше към мен, за да види дали се забавлявам. Не беше лоша, но въпреки това си предпочитам "Мама миа".
– Не знам. Ще проверя. Благодаря ти. – Последното е предназначено за Саймън, в когото тя вижда сродна душа. Миналата нощ я изпитва за репликите ѝ и от време на време прекъсваха, за да обсъждат как трябва да изглеждат героите от сценария.
– Виждаш ли я как персонифицира външността и я нарича "Лукавия"[18]? – попита я тогава Саймън.
– Да! Дори накрая ничия самоличност не става ясна.
Улових погледа на Джъстин – рядък конспиративен момент между двама ни.
На първата ни среща Саймън ми каза, че иска да бъде писател.
– Но нали и сега се занимаваш с това? – Бях объркана. Когато се запознахме, се представи като журналист.
Той поклати пренебрежително глава.
– Това не е истинско писане, това е просто представяне на фактите. Искам да пиша книги.
– Направи го.
– Един ден – отвърна Саймън, – когато имам време.
За Коледа същата година му купих хубав бележник с дебели кремави страници, подвързан в мека кафява кожа.
– За книгата ти – казах му срамежливо. Бяхме заедно само от няколко седмици и дни наред агонизирах над мисълта какво да му купя. Той ме погледна така, сякаш му бях подарила Луната.
– Не беше заради бележника – каза ми Саймън година по-късно, вече се беше нанесъл при мен и беше написал първата половина от ръкописа си. – А заради това, че повярва в мен.
Кейти е много изнервена. Все още носи прилепналите дънки и златистата риза – някак си е успяла да изглежда едновременно небрежна и секси, – но е добавила тъмночервено червило и дебела очна линия, която се извива към края на веждите ѝ като криле.
– Петнадесет минути – съска към мен, когато звънецът звъни, – след които тръгваме. – Джъстин все още е в ресторанта, а Саймън и аз сме в дневната, която пооправих набързо.
Чувам тихите им гласове в коридора и се питам какво ли казва Кейти на новия си приятел-режисъор. Съжалявам за майка ми, вероятно. Влизат в дневната и Саймън става. Веднага виждам какво намира Кейти в този млад мъж. Айзък е висок, с гладка маслинена кожа и гарвановочерна коса, която е по-дълга горе, отколкото долу. Очите му са тъмнокафяви, а тениската с – яка под коженото му яке намеква за добре оформени гърди. Казано с две думи, Айзък е прекрасен.
Също така е поне на тридесет години.
Осъзнавам, че съм зяпнала насреща му, и бързам да кажа здравей.
– Приятно ми е да се запознаем, госпожо Уокър. Имате много талантлива дъщеря.
– Мама смята, че трябва да стана секретарка.
Поглеждам сърдито Кейти.
– Само ти предложих да изкараш курса. Да имаш резервен вариант.
18
Става въпрос за втори акт, втора сцена от пиесата "Дванайсета нощ" на Шекспир: "О, външност, днес разбирам как със тебе/Лукавия подмамва нас, глупачки". Преводът на цитата е на Валери Петров. – Бел. Прев.