– Умен съвет – казва Айзък.
– Мислиш ли? – учудва се Кейти.
– Нашето е трудна професия и ако съдя по съкращенията във финансирането на изкуството, ще става още по-трудна.
– В такъв случай може би ще си помисля отново за курса.
Превръщам изненадания си кикот в прокашляне. Кейти ме поглежда косо.
Айзък се ръкува със Саймън, който му предлага бира. Младият мъж отказва с оправданието, че шофира, което ми прави много добро впечатление. Двамата с Кейти сядат на дивана на благоприлично разстояние един от друг, а аз следя внимателно за знак, че през краткото време, през което се познават, са станали нещо повече от режисъор и актриса. Няма случайни докосвания и се чудя дали боготворенето на дъщеря ми не е еднопосочно. Надявам се да не бъде наранена.
– Знаех, че Кейти е перфектна за Виола в момента, в който я срещнах в агенцията – казва Айзък. – Веднага изпратих снимка на момчето, което играе Себастиан, за да ми каже какво мисли.
– Снимал си ме? Не ми каза! Доста подло от твоя страна.
– С телефона си. Както и да е, той веднага ми писа съобщение, че изглеждаш перфектно. Вече те бях чул как говориш – с момичето до теб, помниш ли? – и веднага инстинктът ми подсказа, че ти си точно Шекспировият тип главна героиня, която търся.
– Всичко е добре, когато свършва добре[19] – казва Саймън с усмивка на лице.
– Адмирации! – отвръща Айзък. Всички се смеят. Кейти поглежда часовника си.
– По-добре да тръгваме.
– Ще я докарам след репетицията, госпожо Уокър. Разбрах, че се тревожите да се прибира с метрото късно нощем.
– Много мило от твоя страна.
– Няма проблем. Лондон невинаги е най-безопасното място за сама жена.
Не го харесвам.
Някога Мат ми се смееше за бързите преценки, които си правя за хората, но първите впечатления са изключително важни. Наблюдавам през прозореца на дневната Кейти и Айзък, които извървяват стотината метра до мястото, на което младият мъж е успял да паркира колата си. Той поставя ръка на кръста ѝ, когато стигат до нея, след което се навежда да ѝ отвори вратата. Не мога да преценя какво точно не харесвам у него, но предчувствията ми пищят.
Само преди няколко дни реших да подкрепям повече Кейти в актьорското начинание; ако ѝ кажа нещо за Айзък, тя ще го приеме като поредната атака срещу кариерата ѝ. Не мога да победя в тази ситуация. Поне няма да се прибере сама довечера. Тази сутрин по радиото чух за сексуално нападение и не мога да спра да мисля дали снимката на жертвата не се е появила първо в раздела с обявите. Обикновено когато се прибира от работа, Саймън носи "Газет" със себе си, но тази седмица се връща с празни ръце; знам, че го прави заради мен, за да мога да забравя за обявите. Но няма да го сторя. Не мога.
В петък Саймън идва с мен на работа.
– В случай че все още си леко замаяна – казва ми той, когато се събуждаме. Държи ме за ръката през целия път. По линия Дистрикт виждам изоставен брой на "Газет", но не му обръщам внимание, вместо това се облягам на Саймън.
Пускам кожената дръжка, за която се държа, и го прегръщам с ръка през талията. Той се превръща в опора и за двама ни, докато влакът забавя преди всяка спирка. Не говорим, но чувам ритъма на сърцето му през ризата. Силен и стабилен.
Саймън ме целува преди "Халоу и Рийд".
– Закъсня за работа заради мен – казвам аз.
– Не ми пука.
– Няма ли да имаш неприятности?
– Остави ме аз да се тревожа за това. Смяташ ли, че ще се оправиш сама? Мога да се помотая наоколо, ако искаш. – Посочва към кафенето от другата страна на улицата и аз се усмихвам при мисълта, че ще ме чака цял ден също като бодигард на някаква знаменитост.
– Ще се оправя. Ще ти се обадя по-късно.
Целуваме се отново и той изчаква, докато не се разполагам зад безопасното си бюро, маха ми и се насочва към метрото.
Греъм излиза на оглед, а аз веднага затварям списъка на "Райтмуув", който обновявам, и отварям Гугъл. Набирам Лондон престъпления и цъкам върху първия линк, който виждам: уебсайт с име Лондон 24, който обещава актуално отразяване на информацията за престъпленията в столицата.
Застрелян тийнейджър в Уест Далуич.
Във Финсбъри Парк е открит мъж с опасност за живота, по чието тяло е имало мистериозни изгаряния.
Ето защо не чета вестници. Поне не често. Знам, че всичко това се случва, но не искам да мисля за него. Не искам дори да си помисля, че Кейти и Джъстин може да живеят в някой квартал, в който престъпността е изключително висока.
Бивш футболист от Висшата лига признава, че е шофирал пиян в Ислингтън.