– Рампело на телефона.
Този път нямаше Би Би Си акцент. Ник Рампело говореше на чист лондонски, и то доста бързо – нямаше време за губене. Кели започна да се запъва над думите в опит да устои на темпото му, но осъзна, че в най-добрия случай звучеше непрофесионално, а в най-лошия – некомпетентно.
– Къде казахте, че работите? – прекъсна обяснението ѝ Рампело.
– БТП, сър. Понастоящем съм на Централната линия. Разследвах кражба от чанта по-предишната седмица, която смятам, че е свързана с убийството на Таня Бекет. Надявах се, че мога да дойда да поговорим за това.
– Моите уважения, полицай... – повишението в интонацията едва ли не оспорваше ранга ѝ.
– Суифт. Кели Суифт.
– Моите уважения, полицай Суифт, но това е разследване на убийство, а не на джебчийство. Таня Бекет не се е намирала в близост до Централната линия в нощта, в която е била убита, и всичко останало сочи, че случаят е единичен.
– Смятам, че са свързани, сър – каза Кели много по-уверено, отколкото се чувстваше. Приготви се за отговора на Рампело и изпита облекчение, когато не ѝ се нахвърли заради предизвикателството ѝ.
– Разполагате ли с копие от доклада при Вас?
– Да, аз...
– Изпратете ми го в офиса и ще го погледнем. – Искаше да се отърве от нея.
– Сър, смятам, че жертвата Ви се е появила в раздела с обявите на "Лондон Газет". Така ли е?
Последва кратко мълчание.
– Тази информация не беше оповестена. Откъде разбрахте това?
– От свидетелка, която се свърза с мен. Същата свидетелка, която видя снимка на моята жертва на кражба в друг брой на "Газет". Същата свидетелка, която вярва, че нейна снимка също се е появила във вестника.
Този път мълчанието бе по-продължително.
– Май ще е най-добре да дойдете.
Северозападният екип за разследване на убийства се намираше на Балфор Стрийт, дискретно разположен между агенция за набиране на персонал и жилищен блок със знак Продава се на третия етаж. Кели натисна звънеца, на който пишеше само ЕРУ, и се обърна леко наляво, за да погледне право към камерата. Повдигна леко брадичката си, надяваше се да не изглежда толкова нервна, колкото се чувстваше. Инспектор Рампело ѝ каза, че ще я очаква в шест, което ѝ осигури достатъчно време да се прибере до дома си и да се преоблече. Какво казваха? Облечи се за работата, която желаеш. Кели искаше инспектор Рампело да я приеме като сериозен офицер, като някого, който имаше важна информация за разследването на убийството, а не като обикновен патрул. Натисна звънеца отново и съжали, когато ѝ отговори сърдит глас, чийто тон казваше, че не е било необходимо напомняне.
– Да?
– Полицай Кели Суифт от Британската транспортна полиция. Тук съм, за да се видя с инспектор Рампело.
Чу се силно кликване, което отключи тежката врата пред нея. Кели се усмихна на камерата, в случай че все още някой я гледаше, и влезе вътре. Вратите на асансьора се намираха точно пред нея, но тя пое по стълбите, защото не знаеше на кой етаж е ЕРУ. Двойните врати на първия етаж не оставиха никакво съмнение какво се крие зад тях. Помота се известно време, докато реши дали да почука, или просто да влезе.
– Екипът ли търсите?
Кели разпозна тона на жената, с която беше разговаряла по телефона по-рано през деня, и се обърна, за да види дългата ѝ, права руса коса, завързана с тъмнолилава ластичка. Носеше панталони и ниски обувки и подаде ръка на новодошлата.
– Лусинда. Аз съм един от анализаторите. Ти си Кели, нали?
Полицайката кимна, изпълнена с благодарност.
– Тук съм, за да се видя с инспектора.
Лусинда отвори вратата.
– Срещата е ей там. Ела, ще те заведа.
– Среща? – Кели последва Лусинда през двойните врати и се озова в голямо и просторно помещение, изпълнено с десетина бюра. От едната му страна имаше отделен кабинет.
– Това е офисът на главния инспектор. Не че го използва. Остават му шест месеца до пенсия, а има да ползва толкова много отпуска, че буквално е на плаващо работно време. Но не се заблуждавай, Багера е много точен, поне когато е тук.
Кели наостри уши при споменаването на познатия прякор.
– Случайно да става въпрос за Алън Дигби?
Лусинда се изненада.
– Същият! Откъде го познаваш?
– Беше ми инспектор в БТП. Не след дълго се прехвърли в лондонската полиция и чух, че е бил повишен. Беше добър учител.
Лусинда я водеше през просторния офис, а Кели я следваше, оглеждаше се наоколо и запаметяваше всичко. Макар наоколо да беше празно, тя усещаше онази атмосфера, която познаваше добре от работата си по разследването на сериозни престъпления. На всяко бюро имаше по два компютърни монитора и поне три телефона звъняха; звукът се местеше в помещението, когато обажданията биваха прехвърляни автоматично в търсене на някого, който да им отговори. Някак си дори телефоните тук звъняха по-настоятелно, сякаш в това се съдържаше ключът за отключването на мистерията, върху която ЕРУ работеше тази седмица. Точно заради такъв вид работа Кели беше станала полицайка и добре познатият прилив на енергия я ободри.