– Ще бъдат прехвърлени на оператор – обясни Лусинда, като забеляза залепения ѝ за най-близкия телефон поглед – и някой ще им се обади по-късно.
– Къде са всички?
– В брифинг. Инспекторът иска всеки да присъства. Нарича този метод теорията "НАСА".
Кели я погледна недоумяващо и Лусинда се ухили.
– На посещението си в НАСА президентът Кенеди се заговорил с един от чистачите. Попитал го каква е работата му и без да се замисля, мъжът отговорил: "Помагам да изпратим човек на Луната, господин президент". Теорията на Ник е, че ако целият Екип за разследване на убийства участва в брифинга, включително чистачите, няма да пропуснем нищо.
– Страхотен подход. Приятно ли е да се работи с него? – Лусинда я отведе до една отворена врата.
– Добър детектив е – отвърна жената. Кели остана с впечатлението, че анализаторката подбра думите си много внимателно, но нямаше време да изстиска повече информация от нея. Бяха стигнали до заседателната зала и Лусинда ѝ направи знак да влиза. – Шефе, това е Кели Суифт от БТП.
– Заповядай, тъкмо започваме.
Кели усети, че стомахът ѝ изкъркори, но не знаеше дали от притеснение, или от глад. Стоеше до Лусинда и се оглеждаше, като се опитваше да не личи, че го прави. Инспектор Рампело не беше споменал нищо за брифинг, очакваше да разговаря с него в офиса му, вероятно в компанията на още някого от следователите му.
– Здравейте, всички. Брифингът днес е за Операция ФЪРНИС. Знам, че сте имали тежък ден, а за някои от вас той съвсем не е приключил, затова ще се опитам да бъда максимално кратък. – Инспекторът говореше също толкова бързо, колкото и по телефона. Помещението беше огромно, а той не правеше опити да повишава глас; Кели трябваше да се напряга, за да чува всяка негова дума. Зачуди се защо не говори високо, но когато огледа останалите от екипа, концентрирани да не пропуснат абсолютно нищо, осъзна, че всичко е просто преднамерена – и хитра – стратегия.
– За онези, които са нови в екипа: тялото на Таня Бекет беше намерено в Кранли Гардънс, Мъзуел Хил, преди четири дни; в единадесет вечерта, понеделник, 16 ноември, от мъж на име Джефри Скинър, който разхождал кучето си. – Кели се зачуди на колко ли години беше Рампело. Изглеждаше в началото на тридесетте, прекалено млад, за да е инспектор. Той беше як и едър мъж, със средиземноморски тен, който отговаряше на името му, макар говорът му да си беше характерен за Североизточна Англия. Долната част на лицето му беше покрита от набола брада. Кели успя да различи контурите на татуировка под ръкава на ризата му.
Инспекторът говореше, крачеше от едната страна на помещението до другата и размахваше бележките си, които още не му бяха влезли в употреба.
– Таня е била учителка в началното училище "Сейнт Кристофър" в Холоуей. Трябвало е да се прибере у дома в четири и тридесет следобед, но когато не го сторила до десет, годеникът ѝ Дейвид Паркър я обявил за изчезнала. Дежурният съставил доклад за изчезнало лице, но го оценил с нисък риск. – Кели не беше сигурна дали си въобразяваше укора в гласа му, но се надяваше дежурните полицаи, които са се отзовали на първото обаждане, да не се винят за случилото се с Таня. Не беше добре запозната със случая, но не смяташе, че убийството е можело да бъде предотвратено.
– Тялото на Таня е намерено в гористия район на парка, за който е известно, че се използва за секс. Следователите, отишли на местопрестъплението, са намерили много използвани презервативи, но от състоянието им са предположили, че предхождат убийството с няколко седмици. Таня е била напълно облечена с изключение на маратонките ѝ, които не са открити на местопрестъплението и все още липсват. Каишката на дамската ѝ чанта е била използвана, за да бъде удушена, и аутопсията потвърди, че причината за смъртта е задушаване.
Мъжът обходи с поглед помещението и очите му се спряха върху един по-възрастен мъж, който се беше отпуснал в стола и беше сложил ръце зад главата си.
– Боб, би ли ни запознал с годеника?
Мъжът свали ръце и се изправи.
– Таня Бекет е била сгодена за двадесет и седем годишния автомонтьор Дейвид Паркър, който, очевидно, беше първият ни заподозрян. Господин Паркър има желязно алиби: прекарал е вечерта в "Мейсънс Армс" на ъгъла на улицата, както се потвърди от камерите в пъба и от поне десетина редовни посетителя.