– Надявам се да нямаш планове за довечера, Лусинда – каза Рампело, когато мина покрай анализаторката. Тя се засмя и погледна Кели заговорнически.
– Чудесно е, че съм омъжена за работата си, нали? – Жената последва инспектора.
Кели не знаеше дали трябва да остане, или да си върви, затова тръгна с Лусинда. Предположи, че инспекторът има собствен офис, но бюрото му беше в голямото помещение при останалите от ЕРУ. Единствено офисът на главния инспектор беше отделен, вратата му беше затворена и не се виждаше никаква светлина през спуснатите щори.
Ник направи знак на Кели да седне.
– Нуждая се от връзки между двата случая – каза на Лусинда, която вече пишеше в бележника си. – Познавали ли са се? Служителки на горещи телефони ли са? Компаньонки ли са? Какво работи Уокър? Провери къде работи Танинг – и тя ли е учителка като Бекет? Децата ѝ в училището на Бекет ли ходят? – Кели само слушаше, имаше чувството, че макар да знаеше отговорите на някои от въпросите, които инспекторът изстрелваше, намесата ѝ нямаше да е добре дошла. После щеше да говори с Лусинда и да я снабди с цялата си налична информация.
Ник продължи:
– Провери дали някоя от тях е използвала сайтове за запознанства. Партньорът на Зоуи Уокър ми се обади; възможно е да е разбрал, че е използвала сайта и сега да се прави на ударена.
– Сър, не е използвала сайтове за запознанства – намеси се Кели. – Зоуи Уокър беше много разтревожена, когато се свърза с мен.
– Както вероятно би била и ако например агресивният ѝ партньор разбере, че се вижда с други хора – контрира я инспекторът, след което се обърна към Лусинда. – Накарай Боб да вземе доклада от БТП и да го прегледа; уверете се, че всичко е било направено както трябва, а ако не е, направете го отново.
Кели присви очи. Въобще не беше изненада столичен полицай да омаловажава работата на друга полицейска служба, но поне можеше да има благоприличието да не го прави пред нея.
– Веднага взехме видеозаписите – започна тя, като преднамерено гледаше Лусинда, а не инспектора. – Мога да Ви пратя копия утре, както и снимки на извършителя. Предвид нарушението, първоначално не съм смятала, че ще е необходим ДНК анализ, но мисля, че бюджетът няма да е проблем сега: чантата беше правилно съхранена и запазена от БТП. Мога да осигуря на екипа Ви достъп до нея. Кати Танинг няма деца, не е учителка и никога не е работила като компаньонка. Същото се отнася и за Зоуи Уокър, чиято снимка също се появи в "Лондон Газет" и която, разбираемо, е разтревожена за безопасността си. – Кели си пое дълбоко въздух.
– Свърши ли? – попита Ник Рампело. Не изчака отговор, а се обърна към Лусинда. – Ела при мен след час и ми кажи докъде си стигнала.
Жената кимна, стана и се усмихна на Кели.
– Приятно ми беше да се запознаем.
Инспекторът изчака Лусинда да се върне на бюрото си, преди да скръсти ръце и да се вторачи в Кели.
– Често ли не се съобразяваш с висшите си офицери?
– Не, сър. – Искаше ѝ се да го попита: Често ли омаловажавате работата на другите полицаи?
Инспекторът като че ли имаше намерение да продължи, но вероятно се сети, че Кели не беше негов служител, на когото можеше да се скара, затова просто разплете ръце и се изправи.
– Благодаря ти, че ни уведоми за връзката между случаите. По-късно ще се обадя, за да ми прехвърлят цялата информация за кражбата на ключовете. Може дори да поемем разследването, макар технически погледнато, да не става въпрос за едно и също престъпление.
– Сър? – Кели се стегна. Знаеше отговора още преди да беше задала въпроса си, но не можеше да си тръгне оттук, без да опита.
– Да? – Рампело беше нетърпелив, умът му вече се беше прехвърлил върху следващата точка от списъка му.
– Искам да продължа да работя по случая на Кати Танинг.
– Съжалявам, но това няма никакъв смисъл. – Вероятно заради разочарованието, изписано на лицето ѝ, инспекторът въздъхна. – Виж, ти идентифицира връзката между двата случая. Постъпи добре, като се свърза с нас, и наистина оценявам, че дойде на брифинга. Не си на смяна, нали? – Кели кимна. – Разбери, случаят трябва да дойде при нас. Всички свързани случаи се поемат от екипа, който води разследването на главното престъпление; в този случай това е убийството на Таня Бекет, което поставя всичко под юрисдикцията на лондонската полиция, а не на Британската транспортна полиция. Както вече дадох ясно да се разбере, запазих си правото по-късно да преценя дали става въпрос за свързани случаи, но ако са, твоята жертва на кражба може да се е измъкнала на косъм да се превърне в жертва на убийство. Това е работа за ЕРУ, а не за твоя отдел "Джебчийство".