Твърдението му беше неоспоримо.
– Мога ли да работя с вас? – Думите излетяха от устата ѝ, преди да има възможност да ги обмисли. – да ме командироват, имам предвид. Работих по случая на Кати Танинг, когато възникна, а и мога да ви помогна със събирането на информация за убийството в метрото – познавам всеки сантиметър там, а и ще трябва да прегледате безброй часове видеозаписи, нали?
Ник Рампело беше учтив, но непреклонен.
– Разполагаме с достатъчно ресурси. – Дари я с усмивка, която успя да омекоти последващите му думи: – Освен това имам чувството, че да се работи с теб може да бъде изморително.
– Не съм неопитна, сър. Прекарах четири години в отдел "Сексуални престъпления" на БТП. Добър следовател съм.
– Била си детектив? – Кели кимна. – Защо си отново в униформа?
За секунда полицайката си помисли, че може да преиначи истината. Да го излъже, че е искала да придобие повече оперативен опит или че се подготвя за изпита си за сержант.
Но нещо ѝ подсказа, че Ник Рампело веднага ще прозре истината.
– Сложно е.
Инспекторът я гледа известно време и Кели затаи дъх, с надеждата че ще промени решението си. Мъжът свали поглед от нея и отвори бележника си, действие, което ѝ подсказваше, че е време да си върви още преди Рампело да каже:
– Опасявам се, че не се занимавам със сложни хора.
– 12 –
Придърпвам сивото одеяло към раменете си. От вълна е и изглежда страхотно върху дивана, но ме драска и гъделичка по врата. Осветлението издава жужене, което може да се чуе чак горе – още едно нещо, което има нужда от поправка – и макар да знам, че Саймън и децата вече са заспали, съм го изключила, а светлината от айпада ми кара останалата част от всекидневната да изглежда по-тъмна, отколкото е в действителност. Вятърът вие навън, а някъде се тряска врата. Опитах се да заспя, но всеки звук ме караше да се стряскам и накрая просто се отказах и слязох долу.
Някой е взел снимката ми и я е сложил в раздела с обявите.
Това е единственото сериозно доказателство, с което разполагам, и то постоянно кънти в главата ми.
Някой е взел снимката ми.
Полицай Суифт също смята, че снимката е моя. Каза ми, че работи по случая, че знае как звучат думите ѝ, но че наистина му отделя необходимото внимание. Ще ми се да ѝ повярвам, но не споделям романтичните възгледи на Саймън за момчетата и момичетата в синьо. Животът ми беше тежък, докато растях, и когато видехме полицейска кола, хуквахме да бягаме, макар никой от нас да не знаеше защо го правим.
Докосвам екрана пред мен. На фейсбук страницата на Таня Бекет има линк към блога ѝ; дневник, писан от нея и майка ѝ в подготвителния период преди сватбата. Постовете на Таня са чести и практични: Дали подаръците за гостите да не бъдат миниатюрни бутилки джин, или любовни сърчица с инициалите на всички? Бели или жълти рози? Има само няколко поста от Алисън и всеки от тях прилича на писмо.
Към милата ми дъщеря,
Десет месеца до големия ден! Не мога да повярвам. Днес се качих на тавана, за да си намеря булото. Не очаквам от теб да го носиш – модите се промениха много, – но си помислих, че може да използвош молко порче от него, което да пришиеш в подгъва. Нещо назаем. Намерих кашон с твоите тетрадки, картички за рождения ден, рисунк. Смееше ми се, че пазя всичко, но ще ме разбереш, когато имаш свои деца. Ти също ще събираш и пазиш първите им обувки, така че един ден да можеш да се качиш на тавана, за да потърсиш сватбеното си було, и да се изумиш как е възможно порасналата ти дъщеря да е имала толкова малки крачета.
Зрението ми се размазва и премигвам, за да прогоня сълзите. Чувствам, че не е редно да продължавам да чета. Не мога да извадя Таня и майка ѝ от главата си. Докато слизах надолу, се промъкнах в стаята на Кейти, за да се уверя, че все още е там, че все още е жива. Миналата вечер нямаше репетиция – както обикновено изкара съботната си вечерна смяна в ресторанта, – а след това Айзък я докара. Минаха покрай прозореца на всекидневната, след което се спряха, за да се целунат, преди да чуя ключа в ключалката.