Вниманието ми е привлечено от заглавие върху снимка, направена от улична камера:
ПОЛИЦИЯТА ПРЕСЛЕДВА ДЕГЕНЕРАТ СЛЕД СЕКСУАЛНО НАПАДЕНИЕ НАД ЖЕНА РАНО СУТРИНТА ВЪВ ВЛАК НА МЕТРОТО.
Подробностите са оскъдни.
26-годишната жена пътувала от Фулъм Бродуей по линия Дистрикт, когато някакъв мъж я докоснал неприлично. Британската транспортна полиция разпространи снимката на мъж, с когото иска да се свърже във връзка с инцидента.
Поглеждам обявите.
– Това на някоя от вас ли се е случило? – питам на глас. Снимката, направена от камера, е изключително лоша: толкова е размазана, че дори е невъзможно да се определи цветът на косата на мъжа. Собствената му майка не би могла да го разпознае.
Отбелязвам статията за всеки случай, след което се вторачвам в екрана си. Това е безсмислено. Като игра на война, при която половината карти липсват. Изключвам айпада, когато чувам звук от стъпки по стълбите, който няма как да сбъркам. Започвам да събирам снимките, но бързината ми изстрелва няколко, които политат във въздуха и падат на пода, така че когато Саймън влиза в дневната и търка очите си, аз още ги събирам.
– Събудих се и ти не беше до мен. Какво правиш?
– Не можах да заспя.
Той поглежда към обявите в ръката ми.
– От "Лондон Газет" са. – Започвам отново да ги нареждам върху възглавницата до мен. – Публикуват по една всеки ден.
– Какво правиш с тях?
– Опитвам се да разбера какво се е случило с жените от снимките. – Не му разкривам истинската причина, поради която съм купила цял куп стари броеве на "Газет", защото ако я изрека на глас, просто ще призная, че наистина може да се случи. Че един ден ще отворя вестника и ще намеря фотография на Кейти в него.
– Вече беше в полицията – помислих си, че те са се заели? Разполагат със системи за проследяване, доклади. Ако става въпрос за свързани случаи, ще намерят връзката.
– Ние знаем каква е връзката – казвам аз, – тези обяви. – Усеща се упорството в гласа ми, но някъде вътре в себе си знам, че Саймън е прав. Няма нужда да се правя на Нанси Дрю[21], защото съм жалка, а усилията ми са напразни, костват ми съня, а не ми носят почти нищо.
Освен Лора Кийн, спомням си.
Намирам обявата ѝ.
– Това момиче – започвам аз и подавам снимката на Саймън. – Била е убита. – Отварям запазения линк и му подавам айпада. – Тя е, нали?
Мълчалив е известно време, а лицето му се гърчи в странни форми, докато обмисля възможностите.
– Мислиш ли? Предполагам, че е възможно. Има този вид, нали? Онзи, който всички имат в момента.
Знам какво има предвид. Косата на Лора е дълга и руса, стратегически тупирана и разрошена като грива. Веждите ѝ са черни и добре оформени, а кожата ѝ изглежда перфектна. Може да бъде всяка от хилядите момичета в Лондон. Може да бъде Таня Бекет. Може да бъде Кейти. Но съм сигурна, че е от моите. Сигурна съм, че е една от обявите. Саймън ми връща айпада.
– Ако си обезпокоена, отиди отново в полицията – казва ми той. – Но точно сега се върни в леглото. Три сутринта е и се нуждаеш от почивка. Все още се бориш с грипа. – Неохотно прибирам айпада в калъфчето му, отново събирам обявите и ги прибирам на същото място. Изморена съм, но умът ми препуска.
Става светло, преди да успея да заспя, и когато се събуждам около десет, чувствам главата си тежка и замаяна. Ушите ми пищят, сякаш съм била на някое изключително шумно място, а заради липсата на сън залитам в банята.
Месечните ни неделни сбирки с Мелиса и Нийл се превърнаха в традиция, откакто Кейти, Джъстин и аз се нанесохме, а Мелиса ни покани за първи път на неделен обяд. Нашата къща беше претрупана с кашони – някои от мястото, където живеехме под наем, когато напуснах Мат, а други от склада, който бях наела и които не бях виждала от две години, – затова чистият бял дом на съседката ми въобще не можеше да се сравнява с нея.
Оттогава редуваме дългата лъскава маса на Мелиса и Нийл и нашата махагонова маса, купена от Бърмъндзи Маркет на безценица, защото единият ѝ крак се клатеше. Карах децата да сядат на нея, за да си пишат домашните и в единия край още се виждат следите, които Джъстин остави с химикал в знак на протест.
Днес е мой ред да съм домакиня на неделния обяд и изпращам Саймън за вино, а аз се заемам със зеленчуците. Кейти отмъква парче суров морков, за което я плясвам през ръката.
21
Нанси Дрю – фиктивна героиня от поредица книги, филми и сериали, която обича да разгадава мистерии. Създадена от издателя Едуард Стрейтмайър. – Бел. Прев.