– Ще изчистиш ли масата?
– Джъстин е на ред.
– О, нетърпими сте. Двамата можете да я изчистите. – Провиквам се на сина си и той ми отвръща нещо от стаята си, което не разбирам. – Сложи масата – крещя отново. Той слиза по долнището на пижамата си, гърдите му са голи. – Вече е обяд, Джъстин, не ми казвай, че си спал досега.
– Остави ме на мира, мамо, цяла седмица работя.
Омеквам. Мелиса го кара да работи доста часове в ресторанта, но сякаш е доволен от това. Ето в какво те превръщат отговорностите, макар да си мисля, че основната причина за доброто му настроение са допълнителните пари.
Трапезарията ми съвсем не е истинска трапезария, а просто част от всекидневната, разделена с арка. Много от съседите са си разширили кухните или са строили допълнително като Мелиса и Нийл, но ние трябва да носим храната от кухнята през коридора и в дневната, от което килимът е най-потърпевш. Големият месечен неделен обяд е единственото нещо, което си струва, а в днешно време и единственото време, в което масата се почиства.
– Внимавай с тези документи – казвам на Джъстин, когато взимам набор с прибори и го виждам да захвърля няколко папки върху бюфета. Макар да изглежда, че на масата за хранене цари истински хаос, опитвам се да подреждам всичко на купчинки. Там са папките за двата ресторанта на Мелиса, във всяка от тях са прибрани купища разписки и фактури, както и книгите на "Халоу и Рийд" с безкрайните разходи за обеди и таксита на Греъм. – Ще ни трябва допълнителният стол от стаята на Саймън – напомням му. Синът ми застива и ме поглежда.
– Вече е Стаята на Саймън, така ли?
Преди Сай да се нанесе, двамата с Джъстин говорехме да превърне тавана в своя всекидневна. Място, на което да може да играе на плейстейшъна си. Щях да му взема и разтегателен диван. Вече беше прекалено голям, за да стои с приятелите си на единичното си легло, имаше нужда от повече пространство.
– Добре, от тавана тогава. Знаеш какво имах предвид.
Нямах намерение да давам тавана на Саймън. Джъстин не каза нищо, когато им съобщих, че искам този мъж да живее с нас, и наивно приех мълчанието му за съгласие. Едва след като се нанесе, започнаха кавгите. Саймън не донесе много мебели със себе си, но малкото, които имаше, бяха много хубави и нямаше как да му кажа, че няма място за тях. Прибрахме ги на тавана, докато не решим какво да ги правим. Хрумна ми, че няма да е лошо да му осигуря негово местенце. Така щях да ги отдалеча с Джъстин, а аз щях да получа възможност да прекарвам повече време с децата си насаме – щяхме да можем да гледаме телевизия само тримата.
– Просто донеси стола – казвам на сина си.
Миналата вечер, след като се домъкнах до къщата ни с храна, достатъчна да нахраня цяла армия, Кейти ми съобщи, че няма да е тук за обяд.
– Но днес е денят за печено!
Никога не пропускаше тези събирания. Нито Джъстин, дори когато плейстейшънът и приятелите му бяха по-интересни от семейството му.
– Ще излизам с Айзък.
Случва се, помислих си. Напуска ни.
– Покани го тук.
– За семейно събиране? – Кейти изсумтя. – Не, благодаря, мамо.
– Няма да е такова. Не и с Мелиса и Нийл. Ще е приятно. – Не ми изглеждаше особено убедена. – Няма да го разпитвам, обещавам ти.
– Добре – отвърна ми тя и вдигна мобилния си. – Макар че той няма да иска да дойде.
– Чудесно печено, госпожо Уокър.
– Наричай ме Зоуи, моля те – казвам за трети път. Ти си по-близо до моята възраст, отколкото до тази на дъщеря ми, ще ми се да отбележа. Айзък е седнал между Кейти и Мелиса.
– Бодил между две рози – отбеляза той, докато се разполагаха по местата си, а на мен ми се прииска да навра два пръста в гърлото си и да издам давещи звуци като някоя четиринадесетгодишна. Наистина ли Кейти е толкова впечатлена от комплимента? Гледа го, сякаш току-що е слязъл от сцената.
– Как вървят репетициите? – пита Мелиса. Поглеждам я, изпълнена с благодарност. Присъствието на нов човек на масата прави атмосферата наоколо неестествена и фалшива, а и не мога да питам до безкрайност дали харесват соса.
– Наистина чудесно. Изумен съм от бързината, с която Кейти се вписа и настигна останалите, предвид късното ѝ присъединяване към нас. Следващата събота ще имаме генерална репетиция. Всички трябва да дойдете. – Младият мъж размахва вилицата си над масата. – Наистина е полезно да се репетира пред истинска публика.
– С удоволствие ще дойдем – отвръща Саймън.
– Може ли и татко? – пита Кейти. По-скоро усещам, отколкото виждам, как Саймън застива до мен.