– Колкото повече, толкова по-весело. Макар че всички трябва да обещаете да не ни апострофирате. – Айзък се ухилва, а останалите се засмиват любезно. Умирам си обядът да приключи и двамата с Кейти да излязат, за да попитам Мелиса какво мисли за него. Приятелката ми го гледа с весел блясък в очите, но не мога да разгадая изражението ѝ.
– Как върви детективската работа, Зоуи? – Нийл е пленен от снимките в "Газет". Всеки път, когато го видя, ме пита дали имам някакви новини и дали полицията е открила нещо за обявите.
– Детективска работа?
Не искам да споделям пред Айзък, но преди да успея да сменя темата, Кейти му разказва всичко. За обявите, за снимката ми, за убийството на Таня Бекет. Неприятно ми е да видя как се оживява, сякаш му разказва за някой нов филм или книга, а не за истинския живот. За моя живот.
– Намерила е още една. Как се казва новата, мамо?
– Лора Кийн – отговарям тихичко. Представям си снимката от завършването на жената и се чудя къде ли се намира оригиналната. Дали е на бюрото на журналиста, който е писал статията, или върху камината в къщата на родителите ѝ.
Вероятно са я обърнали в момента, за да не я виждат всеки път, когато минават покрай нея.
– Откъде смяташ, че са взели снимката ти? – пита Айзък, не е усетил липсата ми на ентусиазъм да разговарям по темата. Изненадана съм, че Кейти го окуражава, и предполагам, че го прави в желанието си да го впечатли. Нийл и Саймън се хранят мълчаливо, Мелиса ми хвърля кратки погледи, за да провери дали съм добре.
– Кой знае? – Опитвам се да звуча ведро, но пръстите ми отказват да ми се подчиняват напълно и ножът се удря неприятно в чинията ми. Саймън отмества своята настрани и се пресяга, за да сложи едната си ръка върху стола ми. В очите на другите просто се е облегнал, за да си почине след обилната храна, но усещам палеца му да масажира успокояващо рамото ми.
– Фейсбук – отговаря Нийл с увереност, която ме изненадва. – Винаги е от фейсбук. Повечето от измамите в днешно време използват имена и снимки от някоя от социалните мрежи.
– Бичът на съвременното общество – намесва се Саймън. – Какво беше името на онази фирма, за която работи няколко месеца? Борсовите агенти?
За момент Нийл остава безмълвен, след което се засмива.
– "Хедъртън Алайънс". – Поглежда към Айзък, единственият от присъстващите, който не е чувал историята. – Наеха ме, за да събера доказателства за търговия с вътрешна информация, но докато бях там, се проведе една от техните церемонии по приемане на нова брокерка. Също като във "Вълкът от Уолстрийт". Бяха направили фейсбук група – личен форум, в който да решат какво да ѝ сторят след това.
– Ужас – казва Айзък, но очите му са в пълно противоречие с тона му. Те са блеснали, изпълнени с интерес. Улавя ме, че го наблюдавам, и прочита мислите ми. – Може би Ви изглеждам странно. Съжалявам. Проклятието на режисъора, опасявам се. Винаги си представям как може да се осъществи някоя сцена, а тази... би била наистина невероятна.
Разговорът ме кара да изгубя апетит. Оставям ножа и вилицата.
– Почти не използвам фейсбук. Направих си профил само за да поддържам връзка със семейството си. – Сестра ми Сара живее в Нова Зеландия, заедно с мургавия си, атлетичен съпруг и двете им перфектни деца, които съм виждала само веднъж на живо. Единият е адвокат, а другият работи с деца с увреждания. Не ме изненадва, че децата на Сара са толкова прекрасни, тя винаги е била златното момиче, докато растяхме. Родителите ми никога не си признаваха, но си личеше, че е така, виждах го в очите им: защо не приличаш повече на сестра си?
Сара беше много старателна и помагаше в домакинската работа. Не си пускаше музика силно и не спеше до обяд през почивните дни. Тя не напусна училище, завърши с хубави оценки и влезе в колеж за секретарки. Не си тръгна бременна. Понякога се чудя какво щеше да стане, ако го беше сторила; дали родителите ни щяха да са също толкова строги с нея, колкото и с мен?
Опаковай си багажа, каза ми татко, когато разбра. Мама започна да плаче, но дали заради бебето, или защото си тръгвах, не знам.
– Ще се изненадате да разберете колко много информация може да се получи от фейсбук – казва Айзък. Изважда телефона от джоба си – лъскав айфон 6s – и започва да плъзга бързо пръст по дисплея му. Всички го наблюдаваме, сякаш е на път да ни покаже някакъв фокус. Обръща екранчето му към мен и аз виждам синьо-бялото лого на фейсбук. Името ми е написано в полето за търсене, а под него са изброени доста жени с името Зоуи Уокър и всяка от тях е придружена с малка снимка. – Коя си ти? – пита ме той, докато скролва надолу. Отива на втората страница.