АЙЗЪК ГЪН ЖЕЛАЕ ДА БЪДЕТЕ ПРИЯТЕЛИ. ИМАТЕ ЕДИН ОБЩ ПРИЯТЕЛ.
Взирам се в написаното за момент, след което натискам изтриване.
Знам какво си мислиш.
Чудиш се как мога да живея със себе си. Как мога да се поглеждам в огледалото, след като знам какво се случва с тези жени.
Виниш ли приложението за запознанства, когато срещата ти не мине добре? Отиваш ли в бара, където си се запознала с някого, за да се скараш на собственика, защото нещата между вас не са се получили? Сърдиш ли се на най-добрата си приятелка, защото мъжът, с когото те е запознала, се е оказал грубиян?
Разбира се, че не го правиш.
Тогава как може да виниш мен? Аз съм просто сватовник.
Моята работа е да осигурявам съвпадения.
Смяташ, че сте се запознали случайно. Смяташ, че е задържал тази врата отворена за теб случайно, че е взел шала ти погрешка, че е нямал представа, че вървиш по този път...
Може и да е имал, може и да е нямал.
Сега, след като знаеш, че съществуват хора като мен, никога не можеш да бъдеш сигурна.
– 13 –
Обявите ме обсебват, умът ми е изпълнен единствено с тях и ме превръщат в параноичка. Миналата нощ сънувах, че Кейти е една от жените, а няколко дни по-късно се е появила статия в "Таймс" – нападната, изнасилена, мъртва. Събудих се цялата в пот, неспособна да понеса дори ръцете на Саймън около себе си, докато не отидох да се уверя със собствените си очи, че дъщеря ми спи спокойно.
Хвърлям дежурните десет пенса в калъфа от китарата на Меган.
– Пожелавам ти приятен понеделник! – провиква се тя. Насилвам се да ѝ се усмихна. Вятърът ме шибва иззад ъгъла и се изумявам, че успява да свири на китарата си с посинели от студа пръсти. Чудя се какво ли би казал Саймън, ако някой ден я доведа у дома, за да пием чай; дали Мелиса не може да ѝ отделя по малко супа от време на време. Провеждам разговор наум, докато минавам покрай билетните бариери и репетирам какво бих казала, за да поканя Меган на обяд, без предложението ми да звучи като подаяние и да я обиди.
Толкова съм погълната от мислите си, че не забелязвам веднага мъжа с палтото: дори не бях сигурна, че ме наблюдава, докато не го видях. Сега ме гледа. Тръгвам по перона, когато влакът пристига, качвам се в него, сядам и го виждам отново. Той е висок и широкоплещест, с гъста сива коса и брада в същия цвят. Тя е поддържана, но на врата му има петно кръв, получено, вероятно докато се е бръснел.
Продължава да ме наблюдава и аз се преструвам, че разглеждам картата на метрото над главата му. Усещам, че очите му обхождат тялото ми. Това ме кара да се чувствам неудобно и поглеждам надолу към скута си. Притеснена съм и не знам какво да правя с ръцете си. Предполагам, че минава петдесетте, носи хубав костюм по поръчка и палто, пазещо го от студеното време, което заплашва скоро да ни поднесе първия сняг. Усмивката му е прекалено фамилиарна – собственическа.
Вероятно училищата не работят днес: влаковете не са толкова претъпкани, колкото обикновено. На Канада Уотър слизат достатъчно хора, за да освободят три места срещу мен. Мъжът в костюма заема едното от тях. Хората постоянно те гледат в метрото – самата аз го правя, – но когато ги забележиш, те извръщат погледи засрамени. Този мъж не извръща поглед. Поглеждам лицето му – но няма да го сторя отново – и той фиксира погледа ми предизвикателно, сякаш трябва да съм поласкана от вниманието му. За миг ми минава мисълта дали наистина не съм, но пърхането в стомаха ми е от притеснение, а не от вълнение.
Транспортните служби в Лондон бяха организирали кампания. Наричаше се Докладвай, за да сложиш край и беше свързана със сексуалния тормоз в метрото. Можете да съобщите за всичко, което ви кара да се чувствате неудобно, гласеше лозунгът им. Представям си как се обаждам на някой полицай точно сега. Какво бих казала? Той постоянно ме гледа...
Да гледаш някого не е престъпление. От дъното на съзнанието ми изниква групата деца в Уайтчапъл – младежът с маратонките, за когото бях уверена, че бяга след мен. Представям си какво щеше да стане, ако се бях обадила на полицията тогава, ако се бях развикала за помощ. Въпреки логиката в мислите ми, не мога да се отърва от неприятното чувство.