От този момент насетне запази истината само за себе си. Съжаляваш ли за действията си? Хич даже. Би ли променила нещо, ако можеше да се върнеш назад? Не бих променила нещо, което ми донесе такова удоволствие. Би ли го направила отново?
Щеше ли да го направи?
Съдебните заседатели още не се бяха произнесли.
– На работа съм от две години, шефе – каза Кели. Дори направи опит да се усмихне. – Излежах си присъдата. – Багера или не забеляза, или не оцени шегата. – Наскоро приключи тримесечната ми командировка в отдел "Джебчийство" и искам да придобия известен опит в Екипа за разследване на убийства.
– Какъв е проблемът да го направиш в собствената си служба?
– Мисля, че ще науча повече, ако работя в лондонската полиция – отвърна Кели, която беше подготвила аргументите си предварително и думите ѝ се лееха като масло, – а и знам, че имаш един от най-добрите екипи.
Ъгълчетата на устата на Багера потрепериха и полицайката разбра, че не може да го заблуди. Вдигна ръце пред себе си.
– Вече помолих да бъда прехвърлена в Екипа за разследване на убийства в Британската транспортна полиция – каза тихичко тя. – Не искат да припарвам до тях. – Насили се да погледне Дигби в очите, но не за да му покаже колко засрамена и обидена беше, че собствените ѝ колеги ѝ нямаха доверие.
– Разбирам. – Последва пауза. – Не е лично, нали знаеш?
Кели кимна. Но го чувстваше лично. Другите униформени полицаи бяха командировани в Службата за криминални разследвания и Екипа за разследване на убийства, когато бяха необходими допълнителни ресурси. Нея никога не я прехвърляха.
– Тревожат се, че няма дим без огън. Тревожат се за работните си места, за репутацията си. – Главният инспектор млъкна, сякаш водеше вътрешна борба дали да каже нещо, или не. – Може би просто се чувстват виновни по принцип. – Мъжът се наведе напред и снижи глас, Кели едва го чуваше: – Защото няма мъж или жена на тази работа, който поне веднъж да не е искал да направи онова, което стори ти.
Минаха няколко секунди, преди Багера да се изправи и отново да заговори с нормален глас.
– Защо точно този случай? Защо Таня Бекет?
Тук Кели беше в свои води.
– Случаят е свързан с кражба в метрото, по която работех, докато бях в отдел "Джебчийство". Вече имам изградени взаимоотношения с жертвата и искам да довърша работата. Ако не беше моето участие, връзката все още нямаше да бъде направена.
– Какво имаш предвид?
Кели се подвоуми. Не знаеше какви са отношенията между главния инспектор и Ник Рампело. Не беше успяла да го убеди да я наеме, но нямаше намерение да доносничи срещу колега.
Багера вдигна кафето си, отпи дълго и шумно, след което остави чашата си на масата.
– Кели, ако имаш нещо да казваш, просто изплюй камъчето. Ако всичко беше нормално, щеше да дойдеш при мен в офиса ми, а нямаше да звъниш на мобилния ми за първи път от четири години и да ме каниш да пием кафе в този... – мъжът огледа ресторанта, изтъркания му плот и отлепените постери по стената – ...в това очарователно заведение. – Лекото повдигане в ъгълчето на устата му смекчи суровите думи и Кели си пое дълбоко въздух.
– Жена на име Зоуи Уокър се свърза с мен, за да ми съобщи, че снимка на Кати Танинг се е появила в раздела с рекламите и обявите на "Газет" и че собствената ѝ снимка също се е появила там няколко дни по-рано.
– Това го знам. Какво имаш предвид, Кели?
– Не за първи път жената съобщава на полицията за двете снимки. Зоуи Уокър се обажда на ЕРУ в деня, в който е докладвано убийството на Таня Бекет. – Полицайката внимателно избегна споменаването на инспектор Рампело. – След като получава информацията, екипът започва да проверява дали Таня няма връзки със секс индустрията, но не успява да намери такива. Не успява и да свърже случая с факта, че собствената снимка на госпожа Уокър също се появява в подобна обява без нейното разрешение и тя също няма никаква връзка с телефони на доверието или агенции за запознанства. Те не се съгласиха, че става въпрос за свързани случаи, не и докато не настоях.
Багера остана мълчалив и Кели се замоли да не е пристъпила границата.
– Те? – попита накрая той.
– Не знам с кого е разговаряла Зоуи Уокър – отговори тя и отпи от кафето си, за да не се налага да го погледне в очите.
Багера помисли за известно време.
– Колко време ти е необходимо?
Полицайката се опита да не показва вълнението си.
– Колкото е необходимо.
– Може да говорим за месеци, Кели. Дори години. Бъди малко по-реалистична.