Джъстин рови в раницата си за ключовете, а аз стоя на тротоара до оградата, която заобикаля онова, което благосклонно наричаме предна градина. Тревичките се промъкват през мокрия чакъл, а единствената декорация е една соларна лампа във формата на старовремски фенер, която излъчва слабо жълто сияние. Градината на Мелиса също е с чакъл, но в нейната няма трева и от двете страни на предната ѝ врата се намират два чимшира, перфектно оформени като спирали. На тухлената стена под прозореца на дневната ѝ има петно, което е доста по-ярко от останалата част; там някакъв тесногръд лондончанин с проблем с междурасовите бракове беше нарисувал графити, но Нийл ги изчисти.
Никой не си е направил труда да дръпне завесите на нашата дневна и оттук мога да видя Кейти, която си лакира ноктите на масата за хранене. Едно време настоявах всички да сядаме да се храним заедно; обожавах да ми разказват как е минало училището. В началото, когато се преместихме, това беше единственото време през деня, в което чувствах, че се справяме добре без Мат. Това бяхме ние, семейство от трима, всички седнали заедно за вечеря точно в шест.
През прозореца – покрит с неизменния слой мръсотия, който е цената да живееш на натоварена улица – забелязвам, че Кейти е разчистила място за комплекта си за лакиране сред списанията, купчините със сметки и коша за пране, който някак си беше избрал масата за свой дом. Обикновено разчиствам тази каша, за да можем да обядваме заедно в събота, но не след дълго купчините документи и непотребни найлонови торбички ни принуждават да се преместим да ядем пред телевизора.
Джъстин отваря вратата, а аз си спомням какво беше чувството, когато децата бяха малки и тичаха да ме посрещнат, когато се прибирах, сякаш ме беше нямало с месеци, а не само осем часа, в които подреждах рафтовете в "Теско". Когато пораснаха, се отбивах до съседската врата, за да благодаря на Мелиса, че ги е гледала след училище; те твърдяха, че са прекалено големи за подобни грижи, но знаех, че тайничко им харесваше.
– Здрасти? – провиквам се. Саймън се показва от кухнята с чаша вино. Подава ми я и ме целува по устните, ръката му се плъзга около талията ми, за да ме придърпа по-близо до себе си. Подавам му торбичката от ресторанта на Мелиса.
– Вземете си стая, вие двамата. – Кейти се появява от дневната, пръстите ѝ са разперени, а ръцете ѝ са във въздуха. – Какво ще хапваме? – Саймън ме пуска и отнася храната в кухнята.
– Наденици и пържени картофи.
Тя бърчи нос, но аз я изпреварвам, преди да започне да се оплаква за калориите.
– Има маруля в хладилника – можеш да си направиш салата за твоята наденица.
– Това няма да ти помогне да се отървеш от дебелите си глезени – казва Джъстин. Кейти го удря по ръката, а той я заобикаля и хуква нагоре по стълбите, като взима по две стъпала наведнъж.
– Вземете пораснете. – Кейти е на деветнадесет и в чудесна форма, няма и следа от детската пухкавина, която я съпътстваше допреди няколко години. И глезените ѝ са си наред. Отивам да я прегърна, но се сещам за ноктите ѝ и само я целувам. – Съжалявам, мила, но съм претрепана. Готовата храна няма да ти навреди – от всичко по малко, нали така?
– Как мина денят ти, скъпа? – пита ме Саймън. Следва ме в дневната, където се разполагам на дивана, затварям очи за кратък миг и издишам, когато усещам, че започвам да се отпускам.
– Всичко беше наред. Само дето Греъм ме накара да подреждам документацията.
– Това не ти влиза в задълженията – каза Кейти.
– Нито пък чистенето на тоалетните, но познайте какво ме накара да направя вчера?
– Ъгх. Този тип е голям задник.
– Не трябва да се съгласяваш. – Саймън сяда до мен. – Трябва да се оплачеш.
– На кого? Той е собственикът. – Греъм Халоу е от категорията мъже, които четкат егото си, като унижават хората около себе си. Наясно съм с това и то не ме тревожи. Поне през повечето време.
За да сменя темата, взимам "Лондон Газет" от масичката за кафе, където го зарязах. Все още е мокър и части от напечатаното са размазани, но го прегъвам надве, за да могат да се виждат рекламите.
– Мамо! Защо четеш обявите за запознанства? – пита Кейти и се смее. Довършва най-горния слой лак на ноктите си, внимателно затваря капачката на шишенцето и се връща на масата, за да сложи ноктите си под ултравиолетовата лампа, за да ги уплътни.
– Може би смята да смени Саймън с по-нов модел – казва Джъстин, когато влиза в дневната. Съблякъл е черната тениска и дънките, които носеше на работа, и си е облякъл сиво долнище и суитчър. Краката му са боси. В едната си ръка държи телефона, а в другата – пълна чиния с наденици и пържени картофи.