Гоблините зарязаха дървото със Саймън и Джерард и тръгнаха към Хогскуил.
— Слизай! — викна Джерард на брат си. — Веднага!
Саймън започна да се спуска възможно най-бързо и когато се озова достатъчно ниско, скочи. Приземи се с глухо тупване, а до него се изтърколи Джерард.
Мелъри се спусна да ги прегърне, без да пуска пръчката, която държеше.
— Чух, че гоблините приближават, но не мога да видя нищо — оплака се тя.
— Вземи това — подаде й камъка Джерард.
— Не, не, той ти трябва — отказа Мелъри.
— Вземи го веднага! — кипна Джерард.
Изненадващо бе, но опърничавата Мелъри се подчини и безмълвно върза монокъла с камъка на главата си. След това бръкна в джоба на суичъра, извади обувката и я подаде на Саймън.
Тръгнаха през гората, но Джерард постоянно се обръщаше назад. Видя, че гоблините обграждат Хогскуил така, както преди малко бяха обградили грифина. Не можеха да го изоставят в лапите им!
— Хей! — извика му Джерард. — Тук! Насам!
Гоблините се обърнаха и като видяха трите деца, тръгнаха към тях.
Джерард, Мелъри и Саймън побягнаха.
— Да не си полудял? — изкрещя Мелъри.
— Той ни помагаше! — извика в отговор Джерард. Не беше сигурен дали сестра му го разбра, защото се задъхваше и думите му едва се чуваха.
— Къде отиваме? — изпъхтя Саймън.
— Към потока — отвърна Джерард.
Той мислеше бързо, по-бързо от всякога досега. Тролът беше единственият шанс за спасение. Джерард беше сигурен, че за него не е никакъв проблем да спре десет гоблина. Не беше сигурен обаче дали те самите ще успеят да избегнат ужасните му нокти.
— Не можем да минем през потока! — възпротиви се Мелъри.
Джерард не й обърна внимание. Ако успееха да прескочат потока, щяха да се спасят — гоблините все още бяха доста далече зад тях, нямаше да видят какво ги чака и щяха да връхлетят право в ноктите на трола.
Наближаваха. Джерард мерна потока пред себе си, но разрушеният мост все още беше далеч. Точно тогава видя нещо, което смрази кръвта му. Тролът беше излязъл от водата и стоеше на брега. Очите и зъбите му блестяха на лунната светлина.
— Какъъъъв късмееееет! — проточи тролът и протегна дългите си ръце към децата.
— Спри! Почакай! — извика умолително Джерард.
Чудовищното същество пристъпи към тях. Зловеща усмивка откри кривите му гнили зъби. Ясно, нямаше намерение нито да спре, нито да чака.
— Почакай — повтори Джерард. — Не чуваш ли нещо? Това са гоблини. Десет дебели гоблини. Имат много повече месо от три кльощави деца.
Чудовището се поколеба. В справочника пишеше, че тролите не са особено умни. Джерард се надяваше, че това е самата истина.
— Ако се върнеш във водата, ще доведем дебелите гоблини право при тебе. Обещавам ти! — започна той да увещава трола.
Жълтите очи на чудовището светнаха лакомо.
— Добрееее. Ссссъглааасен съм — каза то.
— Побързай! — подкани го нетърпеливо Джерард. — Те идват.
Тролът се потопи в потока и изчезна. На повърхността на водата не остана нито една издайническа вълничка.
— Какво беше това? — попита ужасеният Саймън.
След разговора с трола Джерард трепереше, но не биваше да се бави. Нямаше никакво време за губене.
— После ще ти кажа. Сега трябва да прекосим потока през плитчината и да накараме гоблините да тръгнат през водата след нас.
— Ти си се шашнал! — възпротиви се Мелъри.
— Моля ви! Нямам време да ви обяснявам. Просто ми се доверете! — замоли се Джерард.
— Добре, да вървим — отстъпи накрая Мелъри и затича след братята си към калния бряг на потока.
В това време гоблините изскочиха измежду дърветата. Джерард, Мелъри и Саймън нагазиха във водата и заобикаляйки дълбокия вир, тръгнаха към отсрещния бряг. Ако искаха да ги настигнат, гоблините наистина трябваше да прекосят потока направо.
Джерард чу как наскачаха във водата и с бесен лай зашляпаха след тях. Миг след това лаят се превърна във вой. Джерард погледна назад и видя няколко гоблина, които гребяха лудешки и се опитваха да се доберат обратно на брега. Не успяха. С грамадните си криви пръсти тролът ги обра от водата, стисна ги и ги повлече към своето подводно леговище. Настъпи тишина.
Джерард се опита да не поглежда повече назад. Стомахът му се сви, после сякаш се качи в гърлото му. Саймън също беше пребледнял и явно му се гадеше.