При тези думи той плесна ръце, сякаш все още се радваше на този щастлив изход. След това премина няколко пъти с бавни крачки през стаята, спря пред мен и попита:
— Подозирал ли си някога, че има такъв рай, ефенди?
— Такива има много — отговорих, вдигайки очи към него. — Защо навремето не си потърсил друг?
— Какъв въпрос! Не те разбирам!
— Та нали ми разказа, че от Джебел ед Дин си се спуснал в равната страна на хората. Защо изобщо си напуснал твоята Планина на вярата? Трябвало ли е? И ако е трябвало или си искал, какво те накара да потърсиш духовната низина, равнината, пустинята, където никаква мисъл не се устремява към висота, а само по плоскост?
— Машаллах! — възкликна той удивено. — Така, значи така разглеждаш това, което ти разказах?
— Естествено! Че как другояче?
— Аз говорех за хората!
— Разбира се! Но човекът само от тяло ли се състои? Нека не говорим за душата, а да кажем, че човекът се състои от тяло и дух. Тялото ще умре, а духът — не. Доколкото ние вземаме под съображение както тялото, така и духа, живеем добре познатия земен живот, който ще квалифицирам като «първия». Но който е бил дотолкова силен, че да превъзмогне и отхвърли зад себе си всяко съображение към тялото и неговата взаимовръзка с това на човечеството и се разглежда вече само като дух — тялото за него е умряло — той живее още тук, преди разложението на това тяло, един друг, нов, висш живот, който временно, само засега, ще нарека «втория». Защото има хора, чийто дух не се формира до индивидуалност. Ако приема това стъпало също за живот, то трябва него да нарека «първия живот», а споменатите преди малко две стъпала да охарактеризирам като «втория» и «третия живот». Сега ми кажи, о, Устад, на кое от тези стъпала се намираше, когато ми описа най-недостойното небе, което мога да си представя? Аз бих искал да ти опиша едно друго небе, може би моето!
— Видял ли си го?
— Да. Точно така, както ти описаното от теб! Пред моето небе няма нито въже Ел Милал, нито дърво Ел Джаранил, нито стенописи. И никакъв арендатор не си го е присвоил, нито пък край пътя, водещ към него, се издигат езически светилища. Също така няма зидове и порта. Към него водят толкова пътища, колкото хора има. То стои открито за всички, стига само да пожелаят да отидат. В този мой мисловен рай нищо не потъва, не бива унищожавано и забравяно. Там Божиите идеи на изминалите столетия се извисяват все така високо, както някога в утринната зора. А във вечерния зрак сияят новите, идни столетия, за да се превърнат в действителност, когато човечество утре или вдругиден каже: «Какво говориш ти за руини и гробищни полета? На духа те са непознати! Онова, което той някога е построил с ръката на тялото, е било за тялото, а не за него. Та то е било само копие на това, което е строил за себе си в духовното царство.» А този високо разположен строеж е вечен. Копието може да рухне, но в оригинала не се впиват зъбите на земното време. Ако ти си видял с телесните си очи твоя рай да лежи в разруха и смърт, то в небесните висини над него се простира моят, и всичко, което при теб се е срутило в куп отломки, в мен остава съхранено в оригинала на майстора. И както всяко дело в моето небе е по-благородно отколкото в твоето, така и всички хора там са по-добри от твоите. Ти го съдиш. Аз няма за какво да съдя. Ти може би ми прощаваш. Но аз няма какво да прощавам. Защо? При мен хората не са извършили нищо! Пред моя рай замира всяка вражда. Тя не смее да влезе. И тъй като не може да ме сполети, то няма нищо, което да опрощавам, та даже и да го желаех.
— Излиза, че за теб дървото Ел Джаранил изобщо никога не е съществувало!
— Аз го познавам! Ти го постави при рая на самомнителността, което означава — на правилното място. И аз съм го виждал да стои там, това дърво на зрящи и говорещи листа, на вестниците, на обществения печат. Но аз гледах към него по-различно от теб. Царството на духа има голяма прилика с царството на земната природа. И тук, както там, няма развитие, което да не върви отдолу нагоре. Тяхната задача е отделянето от низшата материя и формирането на самостоятелен, свободно движещ се индивид. Не се усмихвай, като ти кажа, че всяка, ама наистина всяка духовна територия притежава своя минерален, растителен, животински и човешки свят!… Това веднага и навсякъде ще различиш, стига само да отвориш верните очи.