След един час, когато преговорите бяха свършили, ръководилият ги Устад дойде вкъщи да ме навести и подбере. И тогава всъщност научих какви желания са изразили Ахриман мирза и шейх ул ислям. За тези двама господа мисълта да се изложат след вчерашното компрометиране целия днешен ден на погледите на толкова народ, явно бе много мъчителна. Още в ранни зори се бяха споразумели състезанието поне за тях и техните цели да се уреди възможно по-скоро и бързо. Оттук и предложението им. То гласеше: благородните коне, които всъщност би трябвало да бягат, да не бягат, а да бъдат заложени като печалба. В действителност да се състезават от всяка страна само по три. Никой от тези три знаменитости няма право да бяга два пъти. Предварителното им показване също не е необходимо. Заложените коне на съответната страна трябва да са с еднаква стойност.
Каквото очаквах, това и бе станало. Джамикуните бяха приели единодушно предложението и хората долу при езерото много усърдно се бяха вече заели да оценяват и сравняват конете за залога. Условията се отнасяха и за предшестващото състезание с камили, при което шансовете на джамикуните наистина не бяха благоприятни. Техните животни подхождаха повече за планините отколкото за бърз бяг в равнината, докато на разположение на Емир-и-Силлан при всички случаи стояха най-добрите и бързи камили на неговите Сенки и масабани. Но тази несгода напълно му се равняваше, толкова повече при новите условия, от двете лични камили на нашата Ханнех.
Тъй като имахме намерение да крием само Сирр, а с другите ни коне да не си играем на криеница, Устад даде заповед последните да бъдат държани в готовност за нашите вестители, но Сирр да бъде покрит със стари чулове и отведен съвсем тайно долу в двора на ходи-и-джуна, където никой нямаше право да влиза. Когато поискахме да тръгнем, Шакара попита дали ще може да гледа заедно с нас това определено рядко състезание. Зарадвахме се, че имаме възможност да й предложим едно добро място между нас.
Що се отнася до времето, по-добро изобщо не можехме да желаем. Вярно, до късно след полунощ бе валяло "като из ведро", храсталаците се бяха привели ниско от тежестта на изсипалата се вода, буренакът и тревата лежаха направо на земята, а някои дървета бяха изтръгнати заедно с корените, но талазите напълно се бяха стекли в езерото, а състезателната писта дори бе в по-добро състояние от вчера, понеже мощта на дъждовните маси се бе проявила в изравняващ ефект.
Когато слязохме долу с Джафар мирза, който по всяка вероятност можеше отново да бъде сигурен за живота си, видяхме колко много бяха бързали Ахриман и шейх ул ислям да представят конете от своя залог. Двамата бяха там лично, за да бдят да им бъдат съпоставени равностойни, тъй като в намерението им бе залегнало да спечелят от нас всичко добро и да ни се присмиват и злословят после над останалите кранти. Но затова пък и самите бяха принудени да заложат само най-доброто. И аз бях много любопитен как изглежда и ще потвърди ли очакванията това "най-добро".
Що се отнася до двамата споменати, шейх ул ислям днес правеше кажи-речи същото впечатление както вчера Булеварден роман, а може би изглеждаше и по-зле, защото многобройните охлузвания и драскотини, получени в битката със собственото му протеже, не бяха фалшиви, а истински. Явно ножът му е бил на няколко пъти изтръгван и насочван срещу него самия. Лицето му беше грозно покрито с пластири, а от едната буза и брадичката липсваше голямо парче кожа заедно с брадата. Нейните останки сега не бяха вече украса за него, а позор. Но той даваше вид, сякаш това му е във висша степен безразлично. Ахриман мирза беше много тих и вглъбен. Лицето му на моменти имаше направо слабоумен израз, а в други — очите му искряха с яростна енергия. Всичко, което правеше, беше неуверено и припряно и много често се ослушваше или озърташе уплашено назад, сякаш чувстваше да го наблюдава и му въздейства някакво невидимо същество.
Бяха представили над трийсет камили — все отлични, някои дори превъзходни, без изключение само чисто расови шутури ба’ауд[113]. Обстоятелството, че джамикуните притежаваха само планински камили — те впрочем имаха същата, ако не и по-висока стойност — бе доброволно изравнено от тях с броя. Бяха прибавили десет в повече. По отношение таки и динарун това не беше необходимо. Те събраха около четирийсет парчета, на които джамикуните отвърнаха със също толкова.
По отношение конете нещата стояха обратно. Противниците можеха да мислят каквото си искат за своите, но средната им стойност беше ниска. Те дори не можеха за вид да го отрекат. Ядът им беше голям, ала трябваше да го преглъщат тихомълком. Събраха, наистина, заедно с динаруните и таки към шейсет парчета, но трябваше да се примирят, че ние заложихме срещу тях само четирийсет.