Хората закрещяха високо за тази нечестност, но Устад извика:
— Аз не протестирам! Но ще яздя честно! Давай сигнала!
Керната проехтя. Кобилата тръгна нормално — първо ходом, после тръс, галоп. Изглеждаше, сякаш Устад язди само за разходка. А Най-добрия кон на Луристан летеше напред като изстрелян от мортира, защото шейх ул ислям вече беше употребил тайната. Владееше дълбока тишина. Сахм лежеше сега в равен галоп. Преднамерено казвам "лежеше". Като един от онези толкова прочути навремето американски бригове, които като че не се движат, когато "лежат" по вятъра, а пък никога не са били настигани! А тя "оставаше да лежи"! Разстоянието между двата коня се запазваше същото. Напред и напред, около езерото. Състезанието се пренесе от отвъдната страна отново отсам… мина край нас. Шейх ул ислям отпред с тъмночервена кожа на лицето между белите пластири. Конят му беше потънал в пот и бели фъндъци пяна летяха от муцуната му. После Устад, с непроменена физиономия, кимайки ни с упование. Сахм беше суха и със запазен дъх. Не действаше, а все още "лежеше".
— Той ще победи — каза Шакара до мен. — Та нали още не е употребил тайната!
Той сякаш се намираше във вътрешна връзка с говорителката, защото едва го бе казала, и той изхвърли ръка нагоре. Сахм като че получи тласък, чието ускорение не изчезна, а продължи да действа без прекъсване. И сега дистанцията започна видимо да намалява. Най-добрия кон на Луристан твърде отрано бе принуден да даде всичко от себе си. Силите му отслабнаха, дробовете отказаха да служат, летящият галоп премина в неравномерни скокове. А Сахм сега отново "лежеше", но в тайната! Настигна противника; стрелна се край него. Не след дълго Устад отне тайната, за да я щади. Беше погледнал назад и забелязал, че конят на шейха вече не бягаше, а се възпротивяваше на ездача си да продължи нататък. Онзи заудря немилостиво с камшика клетото, изтощено по такъв глупав начин животно, ала напразно. То просто спря, така че той в крайна сметка трябваше да го остави на неговата воля или по-скоро неволя, и пое бавно през дуара. Когато достигна трибуната и слезе, Устад отдавна вече седеше на мястото си! Победеният остави "Най-добрия кон", отиде, без дума да каже, до седалката си и се смъкна морно на нея. А Ахриман мирза скочи, подметна му няколко ядни думи в лицето и оповести високо, че сега ще се появи непобедимият Иблис и ще ни даде един съвсем друг урок!
Естествено всички бяхме напрегнати да видим този кон. Беше доведен. Запътихме се нататък. Ахриман застана при него и започна да го възхвалява с екзалтирани думи. Шакара го погледна внимателно и каза тихо:
— Внимавайте! Усещам някакво лошо намерение, но не знам точно какво.
Известно ни беше, че Иблис е пъстър Кхорасан. Конят тук беше пъстър, наистина, но в никой случай от Кхорасан! Вярно, можеше да сме погрешно осведомени, и това все пак да беше Иблис. Но когато мирзата каза, че ще го язди негов "приятел", за нас бе несъмнен факт, че е замислена измама или поне някаква хитрост. Устад беше на мнение, че искат да ни подведат да похарчим най-добрия си коз срещу този подставен кон, и впоследствие се оказа, че е прав. Тъй като никой бегач нямаше право да се състезава два пъти, истинският Иблис после нямаше да има равностоен противник. Така поне си бе правил сметката Ахриман, но не бе отчел, че първото състезание може да бъде изгубено за него. Нима наистина бе станал слабоумен? Та нали виждаше враните ни жребци, с които пъстрият не можеше да се мери? Ако изгубеше второто състезание, ние ставахме победители и изобщо нямаше да е необходимо да участваме по-нататък! Попитахме Кара дали се наема да язди Баркх срещу тоя мним Иблис и той с радост се съгласи.
И тъй, тези два коня и ездачите им бяха оповестени. Видяхме, че "приятелят" беше онзи довереник, с когото главатарят на Сенките бе изследвал тайния ходник в руините. Той възседна пъстрия и погледна отвисоко, сякаш имаше намерение веднага да направи на пух и прах противника си. Само че стана другояче!
Ако Устад бе спестил тайната. Кара сега постъпи обратно. Едва бяха потеглили конете след подадения сигнал, той я вкара в употреба и в следващата минута беше вече толкова далеч пред "приятеля", че всички зрители се удивиха. И разстоянието растеше, растеше! Пъстрият тичаше добре, тичаше, колкото може, ала не можеше да се мери с врания въпреки добрата си воля. Ездачът също си даваше всички усилия, но напусто. Когато Кара мина край нас, започвайки втората обиколка, беше вече освободил тайната. А пъстрият беше още отвъд пред дуара и между тях следователно лежеше цялото му протежение. Кара вече не правеше нищо друго, освен да поддържа постоянно тази дистанция, докато стигна след втората обиколка целта.