— Ами любовта, Кристи? Ами ако срещнеш мъж, когото да обикнеш?
Блясъкът като че ли изчезна от лицето на Кристи.
— Любов! Не познавам значението на тази дума. Малко вероятно е да намеря любов в Гленмур, а не искам друг англичанин, ако ще и на сребърен поднос.
— Значи така — каза Маргот, очевидно неубедена, че решението на Кристи е правилното.
— Да. Бракът ми най-накрая ще бъде консумиран и никой, дори Калъм, няма да може да оспори факта, когато се върна с детето на Синджън в корема си.
— Така да бъде — каза Маргот, докато излизаше от стаята.
Напереността на Кристи се изпари заедно с Маргот. Макар че беше мислила за това безброй пъти през последните месеци, тя все още не беше убедена, че прави каквото трябва. Не че щеше да извърши грях, защото Синджън беше нейният законен съпруг въпреки факта, че не бяха спали заедно. Съвкуплението щеше да направи брака законен и обвързващ. А Гленмур имаше нужда от наследник от рода Макдоналд.
Тези мисли я поведоха в опасна територия. Към мисълта за Синджън и за това, което щеше да се случи утре вечер. Този безскрупулен женкар не скриваше, че я желае, че ще я преследва до края на света, докато не получи каквото иска от тялото й.
Целувката му беше първата за нея и тя не можеше да отрече, че й харесва. Прекалено много дори. Трябваше да си напомня, че той е англичанин, че англичаните бяха убили баща й и братята й и бяха откраднали земите й. Кристи сериозно се страхуваше, че Синджън ще претендира за нещо повече от нейната девственост. Единственият начин да устои на чара му, каза си тя, беше да не престава да си напомня за съмнителната репутация на лорд Грях.
Синджън се върна в къщата си скоро след като лейди Флора изчезна в тъмните дълбини на градината. Той я търси и вътре, и вън и не се изненада особено, когато не успя я намери. Едва устоя на изкушението да я последва до жилището й. Ако тя не се беше съгласила на срещата за следващата вечер, той щеше да отхвърли всякаква предпазливост и да нахлуе неканен в дома й. Толкова много я желаеше.
Каква рядка красавица е тя, мислеше Синджън, докато седеше в библиотеката, отпивайки бренди от кристална чаша. Тя беше всичко, на което той се възхищаваше у жените. И още по-важно, беше омъжена и нямаше да му предявява изисквания. Изглеждаше така невинна и недокосната, че му беше трудно да повярва, че е омъжена жена, която е вкусила страстта.
Усмихна се на себе си. Глупости. Разбира се, лейди Флора не беше вкусила страстта. Как би могъл един осемдесетгодишен мъж да удовлетвори една здрава, изпълнена с живот жена? След като беше признала, че не е имала никакви любовници, той беше решен да бъде първият. Тази мисъл предизвика незабавна и силна реакция. Той изстена и се размърда, панталоните му внезапно станаха прекалено тесни, прекалено ограничаващи. Утрешната вечер щеше да дойде извънредно бавно за него.
Лорд Грях рядко беше чакал за удоволствието си и не харесваше това усещане. Трябваше да вземе лейди Флора в градината, но за първия им път искаше нещо повече от бързо съвкупление. Преди тя да се върне към съпруга си, той държеше да й дари достатъчно приятни спомени, които да траят цял живот. И дори да имаше друг любовник след него, тя щеше да помни именно него, когато остарее и побелее.
Беше още твърд, още пулсираше, но глътна брендито и отиде да си легне. Съблече се бързо и се отпусна по корем, изстенвайки, когато ерекцията му отказа да се успокои, щеше да бъде дълга нощ, а денят след нея — дори още по-дълъг, предрече си той.
Оказа се прав. Тази нощ нейният образ населяваше сънищата му, а на следващия ден обсебваше всяка негова минута.
— Какво да облека? — запита Кристи, ровейки в гардероба си. — О, Маргот, той скоро ще дойде. Толкова съм нервна, че едва мога да мисля.
Маргот кръстоса ръце пред внушителната си гръд и тупна с крак по пода.
— Чакай го в леглото гола, а аз ще го доведа в стаята ти — тросна се тя.
Кристи я изгледа укорително.
— Дръж се сериозно, Маргот. Помогни ми да избера нещо фино, но не прекалено. Искам да му направя впечатление, но без да изглеждам дръзка.
Маргот я изгледа остро.
— Наистина се вълнуваш, нали?
Кристи се изчерви и отмести поглед.
— Глупости, Маргот. Познаваш ме. Тревожа се, това е всичко. Трябва да стане. Ако не съм бременна след три месеца, с бъдещето ми е свършено. Познаваш Калъм, няма да се спре, докато не сложи ръка на клановете, които са се заклели във вярност пред дядо ми и пред мене. Детето на Синджън ще обърка всичките му планове за мене.
— Добре де — въздъхна Маргот. — Облечи бялата муселинена рокля с прозрачна риза и никакви фусти. Бялото те прави да изглеждаш млада и невинна. Може да е добра идея да го подчертаеш. Каза, че искаш да го впечатлиш, нали?