Погледът на Калъм се местеше диво, накрая се спря върху сабята му, която лежеше на известно разстояние от него. Синджън бързо я ритна надалече.
— Копеле такова! Избирам да живея — изсъска Калъм, коленичейки непохватно в праха пред краката на Кристи.
— Кажи думите — настоя Синджън.
— Заклевам се…
Изведнъж Калъм се свлече на земята и когато се изправи, в ръката му имаше нож. Преди Синджън да успее да вдигне рапирата си, Калъм хвърли ножа, който държеше за върха, право към сърцето на Синджън. Синджън се сниши, но недостатъчно. Ножът го удари насред гърдите. Той чу вика на Кристи, после всичко пред очите му изчезна, когато се отпусна на колене и тупна по очи.
20
— Ще оживее ли? — попита тревожно Кристи, взирайки се в бледото лице на Синджън.
Той беше толкова блед, така съвършено безпомощен, че Кристи се страхуваше, че дори вещата в лечителството Мери няма да успее да го спаси.
— Мъжът ти наистина има дяволски късмет — заяви Мери. — Ако копчето на ризата му не беше отбило острието на ножа, сега щеше да бъде мъртъв. Цяло чудо е, че върхът не е улучил сърцето или не е пробил белия дроб. Въпреки това негова светлост е много зле. Направих всичко, каквото можах. Сега зависи от бога дали ще оживее, или ще умре.
— Няма да умре! — изрече свирепо Кристи. — Ако Калъм не беше мъртъв, аз щях да го убия заради това, което направи на Синджън.
— Калъм Камерън посрами клана си. Никой не обвинява Рори, че сложи край на мизерния му живот.
— Мислех, че Доналд Камерън ще иска кръвно отмъщение от рода Макдоналд, но той е по-умен от Калъм — отвърна Кристи. — Възпря роднините си, преди да се пролее кръв, и коленичи пред мене, като се закле във вярност от името на рода си. За първи път от много време почувствах, че може би търканията между Камерън и Макдоналд най-накрая са свършили. Ние, планинците, си имаме достатъчно проблеми с англичаните и без да се избиваме помежду си.
Мери придърпа чаршафа до брадичката на Синджън и го потупа по рамото.
— Ох, така е, момиче.
— Върви да си почиваш, Мери. Аз ще остана при Синджън.
— Да. Така и така не мога да спя, докато той е в това положение.
Кристи дръпна един стол до леглото и взе отпуснатата ръка на Синджън в своята, сякаш за да му вдъхне от собствения си живот. Седя до него през целия ден и цялата нощ, отказвайки да излезе, когато Маргот идваше да я смени. Искаше да бъде първия човек, когото той ще види, когато отвори очи.
Страхът не й даваше мира през тези дълги часове. Тя нямаше представа какви ще бъдат чувствата на Синджън към нея. Беше ли повярвал на Калъм, че тя му е станала любовница? Какво го беше довело в Шотландия? Трябва да беше напуснал Лондон скоро след нейното отпътуване, за да дойде в Гленмур само няколко дни след пристигането й…
През следващите три дни Кристи се отделяше от Синджън само за броени минути. През това време той беше в безсъзнание и с треска. Мери го държеше унесен с отвара от корен на мандрагора и мажеше мехлем от невен върху раната всеки път, когато му сменяше превръзките. Приготви и билкова смес, която Кристи търпеливо сипваше с лъжица в устата му, за да облекчи треската. После масажираше гърлото му, докато той преглътнеше.
На петия ден Синджън отвори очи и изрече първата си дума след раняването:
— Кристи…
Невероятна радост се разля из нея, когато го чу да прошепва името й.
— Тук съм, Синджън.
Макар и замъглени от болката, очите му бяха чисти и ясни.
— Колко…
Тя постави пръст на устните му.
— Не говори. Пази си силите. Лежиш така от пет дни, но се подобряваш.
Той я изгледа втренчено, съсредоточавайки се върху думите й. Тя стисна ръката му и той я стисна в отговор, давайки знак, че е разбрал. Вгледа се в лицето й. Изглеждаше изтощена. Да не би да е седяла при него цели пет дни? Беше преживяла твърде много; той не искаше тя да излага на опасност здравето си. Устата му мърдаше безшумно няколко секунди, преди да успее да оформи думите. Но беше толкова уморен, че не знаеше дали ще остане буден достатъчно дълго, за да й каже какво иска.
— Кристи… Не искам…
Усилието го изтощи. Думите му секнаха и очите му се затвориха.
Отчаяние обзе Кристи. Тя разбираше много добре какво се опитваше да каже той. Искаше да й каже, че не я иска. Болка сви стомаха й. Беше го лъгала твърде много, за да й повярва сега, че нищо не се е случило между нея и Калъм. Какво да направи сега?
Мина още един ден, преди Мери да каже, че Синджън е вън от опасност и е на път да се възстанови. Кристи почувства как огромната тежест на страха се смъква от плещите й, но сега беше изправена пред още по-голям страх. Ами ако след оздравяването си Синджън прекъснеше всички връзки с нея и й отнемеше Нийл?