Поемането на отговорност беше нещо ново за Синджън, а това, че имаше син, беше променило всичките му възгледи за живота. Нямаше значение, че Калъм е изнасилил Кристи, защото той знаеше, че това не е нещо, което тя да е искала. Молеше се един ден тя да забрави това ужасно изпитание. Кристи не искаше да обсъжда какво е ставало между нея и Калъм и Синджън нямаше търпение да й каже, че това няма значение за него. Сега дори разбираше защо тя беше напуснала Лондон против желанието му.
Разбра много неща благодарение на осветляващата лекция на Ема. Двамата с Кристи имаше много какво да разрешават, ако искаха да спасят брака си, но Синджън знаеше, че бъдещото им щастие ще си струва усилието.
Почувства се по-добре на другия ден и зачака тревожно посещението на Кристи. Усети първите тръпки на лошо предчувствие, когато Маргот, а не Кристи, му донесе закуската от бульон и каша.
— Кристи зле ли е? — запита той, преглъщайки прилежно лъжицата каша, която Маргот поднесе до устата му.
— Не.
Той преглътна още една лъжица.
— Сам ще ям.
— Не сте още достатъчно силен.
— По дяволите! Престани да ме глезиш. Къде е Кристи? Кажи й, че искам да я видя.
Устните на Маргот се изпънаха в тънка черта.
— Няма я.
— Няма я! — Синджън се опита да стане, но болката и слабостта го накараха да се предаде. — Къде е? — запита той, вече вразумил се.
Синджън не искаше да повярва.
— Да не искаш да кажеш, че е заминала за Лондон? Без да ми каже?
— Бързо схващате, както винаги — каза сухо Маргот.
— Оставила ли е съобщение за мене?
Маргот поклати глава и се опита да пъхне друга лъжица каша между стиснатите му зъби. Синджън изруга и бутна ръката й. Кашата се разплиска.
— По дяволите! Махни тая проклета каша и ми дай да ям нещо по-съществено. Колкото по-скоро си възстановя силите, толкова по-скоро ще стана от това легло.
— Стомахът ви няма да го понесе.
— Проклет да е стомахът ми! Проклета да е тая къща и проклета да е жена ми! Как една малка жена може да причини толкова безпорядък в живота ми?
Кристи му създаваше само неприятности от деня, в който влезе на онзи маскен бал в Лондон. Нахална, опърничава, влудяваща.
— Необичайни чувства за влюбен човек — забеляза Маргот.
Синджън изригна проклятие. Любов! За какво му е любовта, когато вироглавата му съпруга го игнорира на всяка крачка? Щом я настигнеше, щеше да я разтърси така, че зъбите й да затракат; щеше да й насини хубавото дупенце… щеше да се люби с нея, докато краката й омекнат. Знаеше точно защо е заминала така внезапно за Лондон. Възнамерява да вземе сина му и да изчезне отново. По дяволите!
Възстановяването му обаче напредваше прекалено бавно. Две седмици му бяха нужни, преди да може да се движи, без прекалени болки. Още една седмица измина, преди да се почувства достатъчно силен, за да напусне Гленмур.
Кристи пристигна в Лондон без произшествия. За свое учудване намери Ема и нейната леля в дома на Синджън. Още по-изненадана остана от топлото посрещане, което получи от сестрата на Синджън.
— Кристи! — изписка Ема. — Ти си дойде! Нийл толкова ще се радва да те види. Къде е Синджън?
— Той е още в Гленмур.
— Трябва най-напред да видя Нийл, после ще обясня всичко. Надявам се, че ме помни.
Нийл се срамуваше в началото, но не след дълго познатият глас на майка му пречупи сдържаността му и той се притисна в нея така, сякаш не искаше никога повече да я пусне.
— Много ми беше приятно да се грижа за него, Кристи — каза Ема. — Ефи много ми помагаше, Гавин също. Нийл вече не суче много, затова кърмачката се върна у дома си.
Идва само вечер за последното хранене. О, виж, малкото агънце заспа на рамото ти.
Сълзите на Кристи рукнаха като река, докато тя тупаше Нийл по гръбчето и му говореше тихо.
— Не искам да го оставям.
Отпусна се в един люлеещ се стол, прегърнала го силно. Ема придърпа една табуретка и се настани в краката й.
— Какво стана в Гленмур? — запита девойката. — Къде е Синджън? Защо не се върна с тебе?
Кристи знаеше, че дължи на Ема обяснение, но се страхуваше, че сестрата на Синджън ще я осъди, както беше я осъдил Синджън. Пое си дъх, за да се успокои.
— Той беше зле ранен. Останах при него, докато не се уверих, че ще оздравее.
Ема скочи на крака.
— Ранен! От кого?
— От Калъм Камерън. Вождът на рода Камерън ме отвлече от леглото ми и ме държа заключена в къщата си. Възнамеряваше да ме направи своя любовница и да поиска предводителството на клана. Предполагаше, че Синджън няма да ме иска, след… след като ме е осквернил.