Ема отвори уста.
— Какъв ужас!
— Планинците живеят по собствени правила — обясни Кристи. — Повечето съпрузи отказват да приемат съпругите си обратно, след като са били отвлечени.
— Но това е толкова несправедливо — възрази Ема.
— Да, но така става въпреки факта, че повечето отвлечени жени са жертви, които не са искали похитителите си.
— Синджън не е такъв — настоя Ема.
— Калъм Камерън се похвали на Синджън, че съм му станала любовница.
— А така ли беше?
— Не. Ако Калъм ме беше взел насила, щях да намеря начин да сложа край на мизерния му живот. Дали е истина или не, това няма значение; Синджън му повярва. — Ридание сви гърлото й. — Той не ме иска, Ема.
— О, това не му е присъщо, ни най-малко. Той знае защо си го излъгала за Нийл. Обясних му всичко. Съжалявам, че наруших желанието ти, но положението го изискваше. Защо според тебе Синджън отиде в Гленмур? Тревожеше се за тебе.
Сърцето на Кристи трепна в надежда. Възможно ли беше това да е истина?
— Той не можеше да дойде в по-подходящ момент, макар че плати скъпо за това. Животът му висеше на косъм дълги дни. Но сега се възстановява, слава богу.
— Защо не си при него?
— Казах ти. Той не ме иска. Имах пълното основание да смятам, че ще ме изхвърли от живота си и от живота на Нийл, когато се върне в Лондон, затова реших да взема нещата в свои ръце.
— Обсъди ли това с него?
— Беше много ясен, когато ми каза, че не ме иска. Какво имаше да се обсъжда?
— Очевидно не си го разбрала правилно — възрази Ема. — Синджън те обича. Защо мислиш остави Нийл и се втурна към Гленмур? Не си го видяла какъв беше, преди да замине, Кристи. Беше толкова разтревожен и така искаше да стигне по-бързо до тебе, че отказа да изчака помощта на Джулиън. Познавам брат си. Дори ако Калъм те е изнасилил, това нямаше да има значение за Синджън. Животът му далеч не е за пример.
— Не е същото и ти го знаеш. Обществото има различни стандарти за мъжете и жените.
— Да, знам го много добре — изфуча Ема. — Един ден хората ще осъзнаят колко е несправедливо това. Но като оставим другите настрана, ти не можеш просто да избягаш, Кристи. Длъжна си заради Нийл да се опиташ да спасиш брака си. Наистина ли искаш да си съсипеш живота? А точно това ще стане, знаеш го, защото Синджън няма да се спре, докато не ви намери.
Кристи се замисли над думите на Ема. Синджън беше дошъл в Гленмур и я беше спасил от голяма опасност. Смелостта му беше прекратила разрива между клановете и той беше ранен сериозно затова.
Нима любовта му беше истина? Дали го беше разбрала неправилно? Той беше много болен. Може би тя погрешно беше изтълкувала думите му заради собствената си вина. Как би могъл бракът им да проработи, когато тя толкова малко заслужаваше доверието на Синджън?
Наистина ставаха чудеса. Ако той наистина я обичаше, както твърдеше Ема, тогава имаше шанс за щастие, защото тя го обичаше наистина безумно.
— Няма да ти позволя да заминеш, Кристи — каза Ема с твърда убеденост.
— Не мога да понеса да загубя Нийл.
— Ти наистина обичаш Синджън.
— От цялото си сърце и душа.
Ема въздъхна замечтано.
— Пожелавам си да изпитам такава любов поне веднъж в живота. Джулиън вече говори да ми намери съпруг.
— Няма да те принуди да се омъжиш за някого, когото не харесваш, нали?
— Казва, че няма, но не иска да свърша като стара мома. — Брадичката й се вдигна нагоре. — Няма да се омъжа за някого, в когото не съм влюбена. Но стига толкова за мене. Ако заминеш сега, това ще бъде най-голямата грешка в живота ти.
Кристи би дала всичко, само и само да можеше да повярва на Ема. Не беше прекалено да повярва, че Синджън я обича, нали? Мечтите понякога се осъществяваха, нали?
— Да, ще остана, Ема, макар че може да съжалявам за това.
Синджън дълго и трудно пътува до Лондон, като се имат предвид неотдавнашното му раняване и намалената издръжливост. Беше се отказал от предложението на Мърдок и на Рори да го придружат и беше тръгнал съвсем сам.
Не можеше да понесе мисълта за празния си дом, затова дръпна юздите на уморения кон пред къщата на Джулиън. Така и така искаше да говори с Ема. Може би пък тя по някаква огромна случайност знаеше къде Кристи е отвела Нийл.
Синджън не беше повярвал нито за минута, че Кристи е дошла в Лондон само защото й е липсвал Нийл. Инстинктът му подсказваше, че ще намери Дарби Хол пуст, само с прислужниците. Нямаше представа защо Кристи го е напуснала отново. Мислеше, че се е изразил ясно, че няма значение какво й е направил Камерън, но паметта му още беше замъглена и не беше сигурен какво точно й е казал. Тогава не беше най-добрият момент да се впускат в сериозен разговор. Очевидно беше казал нещо, което я е накарало да избяга.