Слезе уморен от коня, остави го на слугите и се изкачи по предните стъпала на Мансфийлд Хол, изящната къща на Джулиън. Още при първото почукване достолепният иконом на Джулиън отвори вратата.
— Добър ден, милорд. Лорд Мансфийлд не е у дома, но лейди Ема е в приемната заедно с леля си.
— Благодаря, Фартингейл. Ще отида сам в приемната.
— Както желаете, милорд.
Синджън спря на вратата. Ема да се разхождаше напред-назад из стаята, доста развълнувана, и обясняваше нещо извънредно оживено на леля Аманда, която кимаше от време на време в спокойно съгласие.
— Какво го задържа, лельо? — възкликна Ема. — О, колко ми се иска Джулиън да не беше заминал на едно от онези свои мистериозни пътешествия. Щеше да знае какво да направи. Ами ако раните на Синджън са по-сериозни, отколкото ни беше разказано?
— Не се тревожи за мене, Ема? — изрече Синджън, влизайки в стаята. — Както можеш да видиш, много съм добре.
— Синджън! — извика Ема, хвърляйки се в ръцете му. — Мислех, че никога няма да дойдеш тук. — Отдели се от него и го загледа с критично око. — Не изглеждаш добре. Блед си и прекалено слаб. Кристи ни каза, че си бил ранен.
— Какво друго ти каза тя? — запита строго Синджън.
Ема го изгледа загадъчно.
— Не си ли си ходил у дома?
— Не. Не мога да понеса мисълта да намеря дома си празен. Странно, преди това никога не ме е безпокоило.
— Да не си разпуснал прислугата?
— Много добре знаеш какво искам да кажа. — Вгледа се в лицето й. — Знаеш ли къде е отвела Нийл? Как можа да допуснеш да го отведе?
— Синджън, ти си развълнуван. Седни, ще позвъня да донесат една бутилка от най-хубавото бренди на Джулиън.
Той се отпусна на най-близкия стол, облегна се назад и затвори очи.
— Сигурен ли си, че си добре, скъпи? — запита угрижено леля Аманда. — Да пратя ли за лекар?
— Много съм добре, само съм уморен — увери я Синджън, приемайки чашката бренди, която Фартингейл му донесе. — Надявах се да намеря Джулиън у дома. Може да имам нужда от помощта му, за да намеря Кристи и сина си.
Ема и Аманда размениха многозначителни погледи.
— Джулиън още не се е върнал — каза Ема. — Наистина се безпокоя за него. Няма го по-дълго от обикновено. Тревожа се заради тази тайнствена работа, която го отделя от нас толкова често.
— Скоро ще си дойде — предсказа Синджън.
— Прибери се у дома си, Синджън — посъветва го Ема. — Изглеждаш изтощен.
— Какво да правя в къща, в която ги няма жена ми и детето ми. Но ти си права, Ема, уморен съм. Моите проблеми не са твоя грижа. — Той глътна брендито и стана от стола.
— Лека нощ, дами.
— Трябваше да му кажеш — изрече укорително леля Аманда, след като Синджън си тръгна.
Ема й отправи палава усмивка.
— Иска ми се да видя лицето му, когато влезе в къщата и открие там Кристи и Нийл. — Сключи ръце и въздъхна. — Не е ли романтично? Дали някой красив принц няма да дойде и да ме отнесе и мен?
— Самозалъгваш се, скъпа — смъмри я леля Аманда. — Жените трябва да бъдат практични. Ще се омъжиш за някой, който ще бъде наистина подходящ. С добро родословие и да знае как да управлява и твоето състояние, и своето.
Ема й отправи загадъчна усмивка. Не и не! — закле се тя мълчаливо. Ако се омъжа изобщо, мъжът може да бъде и селянин, стига да го обичам. Той ще ме отнесе и ще ми се закълне във вечна любов. Няма да се задоволя с някой скучен дук или граф, който има нужда от разплодна кобила.
Поради късния час и своята умора, Синджън се прибра направо в дома си. За съжаление, не можеше да си намери ключа. Знаеше, че Пембъртън спи, затова почука силно на предната врата, за да го събуди. Стори му се, че е минала цяла вечност, преди Пембъртън да отвори вратата, облечен в нощница и свободно препасан халат, който се вееше около костеливите му глезени и мършави пищялки. Нощна шапка с пискюл, кривната под комичен ъгъл, се мъдреше на главата му върху рядката посивяла коса. Синджън искаше да се засмее, но знаеше, че достолепният му иконом ще се обиди.
— Добре дошъл у дома, милорд — произнесе сухо Пембъртън.
21
— Благодаря, Пембъртън — каза Синджън, докато се качваше по стълбището. — Изтощен съм. Гореща вана и нещо леко за ядене ще ми дойдат добре.
— Много добре, милорд — изрече Пембъртън, като че ли нареждането за гореща вана и храна в такъв късен час беше напълно нормално.
Неописуемо уморен, Синджън не беше в особено добро настроение. Обикновено по това време не би се прибрал у дома си. Щеше да отиде в някой от клубовете си или в „Уайтс“ и да потърси някоя благосклонна жена, но честно казано, дори и да можеше, сега не се интересуваше от други жени.