Нещо напълно неочаквано се беше случило с лорд Грях, откакто Кристи Макдоналд така нахално се беше вмъкнала в живота му. Беше се влюбил в съпругата си и се беше сдобил със син, когото обожаваше. Щеше ли някога пак да ги види? Какво, по дяволите, беше накарало Кристи да избяга от Гленмур с такава дяволска бързина?
Синджън спря пред детската стая, изкушавайки се да отвори вратата, макар и само да погледне към легълцето, където до неотдавна беше спал синът му. Но не му се влизаше в празна стая и той продължи към собствената си спалня.
Влязъл вътре, отиде веднага към гарафата с бренди и си наля два пръста в една кристална чаша. С питието в ръка се приближи до прозореца и се взря в тъмната улица долу, потънал в мрачни мисли. Един сънен прислужник дойде да напали огън в камината, отвличайки го от проблемите му. След малко пристигна ваната, последвана от момчета, които носеха кофи с гореща и студена вода. Синджън се съблече и потъна във водата, въздъхвайки блажено. Пембъртън пристигна с лека храна — месо, сирене, хляб и плодове. Придърпа малка масичка до ваната и остави подноса на нея.
— Има ли още нещо, което да желаете, милорд?
— Вървете да си легнете, Пембъртън, мога да се погрижа за себе си. Само оставете гарафата с брендито на масичката, преди да излезете.
Синджън порови в храната, решавайки накрая, че не е гладен. Напълни отново чашата си с бренди и отпи спокойно. Но дори замайващият вкус на брендито не го ободри и той остави чашата, облегна глава на ръба на ваната и затвори очи.
Кристи се събуди изведнъж от дълбок сън, стресната от звука на някакво движение, идващ откъм стаята на Синджън. Най-накрая беше пристигнал! Тя го беше чакала толкова дълго да се върне и сега, когато най-накрая той беше тук, тя не можеше да престане да трепери.
О, защо беше послушала Ема? Ами ако Синджън я изгони? Ако я върне в Гленмур без Нийл?
Тормозена от демони, които сама си беше създала, Кристи реши, че има само един начин да открие отговорите на всичките си въпроси. Стаята на Синджън беше отделена от нейната с една врата. Тя само трябваше да мине през нея, за да узнае съдбата си.
Ще го накара да разбере колко много го обича, закле се тя, измъквайки се от леглото, и тръгна боса по пода. Събирайки жалките останки от смелостта си, отвори вратата и надникна в стаята на Синджън. Помещението бе слабо осветено от весел огън, който пращеше и пукаше зад решетката на камината. Една вана стоеше пред камината. От нея се виждаше главата на Синджън, облегната на ръба на ваната, и ръцете, отпуснати отстрани. Изглеждаше, сякаш е заспал.
Да го стресне не й се видя добра идея. Тогава погледът й падна върху леглото и палава усмивка се плъзна по устните й. Колкото и да се бяха карали с него, телата им винаги се бяха разбирали прекрасно.
Синджън не помръдна, когато тя минава на пръсти край ваната, нито пък чу шумоленето на дрехи до леглото. После Кристи зачака, а тялото й тръпнеше в предусещане.
Времето като че ли спря. В един момент Синджън най-накрая се раздвижи и се изправи величествено от ваната. Дъхът на Кристи спря, когато той застана гол, за да се изсуши пред огъня. Беше по-слаб, отколкото го помнеше, но тялото му не беше загубило нищо от привлекателността си. Нейното изтръпна от желание, от жаждата й да го докосне, да го целуне, да го усети. Той беше с гръб към нея. Устните й пресъхнаха и тя ги облиза, за да ги навлажни, взирайки се в твърдите мускули на седалището му, припомняйки си усещането за гъвкавата им стегнатост под ръцете й.
Синджън се обърна и Кристи задуши един стон. Дори и в покой беше щедро надарен. Възбуден пък беше великолепен. Тя затаи дъх и замръзна, когато той хвърли кърпата на пода и се приближи към леглото.
То тънеше в сянка, недокоснато от умиращата светлина на пламъците в огнището. Кристи усети как дюшекът потъва, когато Синджън се отпусна на леглото, и го чу да въздъхва, докато придърпваше завивките до кръста си.
Тънко ухание докосна лицето на Синджън, когато се обърна настрана. Топъл дъх облъхна бузата му и той стреснато отвори очи. С треперещи ръце посегна и докосна топла, податлива плът, така позната, така обичана, че сърцето му подскочи от радост.
— Кристи?
Намери лицето й, обгърна го в силните си ръце, проклинайки тъмнината, която скриваше красивите й черти. Сърцето му заби диво, докато прокарваше палец по устните й и устата му приближаваше към нейната. Тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Беше силна, замайваща; топлината и вкусът й дразнеха сетивата му, изпълваха го с непоносима жажда. Зацелува я отново и отново, без да може да й се насити, докато ръцете му обхождаха любимото тяло.