Всички минали лъжи и заблуди изчезнаха, сякаш никога не бяха съществували. Той искаше да я държи така в ръцете си завинаги, да чувства нежното й тяло до себе си, да я изпълва със себе се и никога да не й позволи да си отиде.
— Не ми се сърди — прошепна Кристи, когато той откъсна устни от нейните.
— Защо напусна Гленмур?
Гласът й затрепери.
— Каза ми, че не ме искаш.
Синджън се дръпна смаян.
— Кога съм го казал?
— Аз… може да съм разбрала погрешно.
— Очевидно — каза той сухо. — Бях толкова объркан, след като ти замина, че не знаех какво да мисля. Маргот каза, че ти липсвал Нийл, и можех да го разбера. Но онова, което не разбирах, беше защо замина, без да ми кажеш? Уплаших се, че ще вземеш Нийл и ще избягаш. Бях вбесен. Отчаян и вбесен. Най-вече на себе си, защото бях прекалено слаб, за да те спра.
Тя докосна лицето му.
— Обичам те, Синджън. Винаги съм те обичала.
— Никакви лъжи повече, Кристи.
— Никакви лъжи повече, Синджън. Искам да ти кажа за Калъм и какво се случи, когато бях негова пленничка.
Той постави показалец на устните й.
— Не ме интересува какво е станало. Ти си моя. Имал съм те по-дълго от него.
— Не, не! Калъм никога ме е имал, никога не сме били… като мъж и жена. Той лъжеше. Искаше ти да помислиш, че ме е насилил. Знаеше, че няма да ме искаш, след като… след като ме омърси.
— Грешал е, Кристи. Искам те, независимо какво ти е направил.
— Наистина ли?
— Наистина.
Тя въздъхна щастлива.
— Ема каза, че си ме последвал в Гленмур, защото си се страхувал, че Калъм ще ми направи нещо лошо.
— Ема ми каза, че си ме излъгала за сина ми, защото си искала да ме предпазиш от Калъм Камерън. Излиза, че дължим много на сестра ми задето не опази тайната ти.
— Тя ме уговаряше да не заминавам, но бях толкова изплашена. Страхувах се, че ще ме върнеш в Гленмур без детето.
— Как е синът ми?
— Чудесно и все повече заприличва на баща си с всеки изминал ден. Вече почти не суче и започна да пълзи. Скоро ще проходи. Липсваш му, Синджън.
— Не повече, отколкото той на мене. А също и майка му — добави той многозначително. — Никога вече не ме напускай, Кристи.
— Или?
— Или ще те вържа за леглото и ще те любя, докато толкова се изтощиш, че вече няма да имаш сили да избягаш.
Тя измърка гальовно и се сгуши в него.
— Всяка нощ сънувах, че съм пак в прегръдките ти. Сигурен ли си, че си се възстановил?
— Ами изпробвай ме…
Целуна я по слепоочието, по челото, полека стигна до бузата и, после и до устата. Тук се поспря за малко, преди да премести устни си към бързо туптящия пулс на шията й. Ароматът й го опияняваше, разпалваше го още повече. Помъчи се да се овладее, но му беше трудно.
Устата му намери гърдите й. Тъмнокосата му глава се притисна с наслада до едно зърно, после до другото. Ръцете му я галеха, бродейки свободно по извивките и долчинките на тялото й, докато езикът му описваше влажни кръгове около стегнатото й зърно.
Пронизваща тръпка премина през утробата й и се сви там като горещо кълбо. Дъхът му пареше кожата й, приближавайки се към корема. Ръцете й се движеха неспокойно по неговото тяло, ненаситни да го докосват.
— Ти си единствената жена, която някога ще искам, Кристи Макдоналд.
Дрезгавият звук на гласа му беше гальовен, топлата му уста ласкаво галеше корема й и тя затрепери. Лудост е било да си помисли, че може да оживее без този изключителен мъж.
— Ти си единственият мъж, когото някога ще искам, милорд Грях.
— Само Синджън. Покаях се.
Ръката му погали корема й и се отпусна върху светлите къдрици под него. Пръстите му се плъзнаха покрай влажната плът, разтвориха я и започнаха да галят вътрешните гънки, вече оросени от любовните й сокове, докато тя не се замята под ласките му. Ниско в корема й нещо пулсираше. Сетивата й бяха така чувствителни, че тя се сгърчи и изкрещя, когато устата му замени пръстите. Мъчението продължи, когато езикът му се вмъкна във влажните й дълбини. Когато той прокара палеца си по пулсиращото зрънце сред къдриците, тя се заизвива и зашептя:
— Синджън! Моля те!
Затрепери, притисна се в изблик на екстаз към устата му, устремена към недостижимото освобождение. Стенеше и го зовеше умоляващо. Тогава екстазът си проби път в нея като разтърсваща, бурна експлозия.
— Синджън! О, господи, колко те обичам! Ела в мене! Толкова дълго те чаках.
Той се надигна на колене и се надвеси над нея. Тя почувства напрегнатостта на плувналите му в пот мускули и разтвори широко бедра, за да го приеме. Една главня в камината изсъска и изпращя и в избухналия пламък Кристи видя блясъка в очите му под натежалите от страст клепачи — те искряха като живи въглени под ресните на тъмните мигли. Зъбите му бяха оголени, изражението му — мрачно и съсредоточено.