Беше толкова красив, че й отне дъха. Тя се откъсна за миг от лицето му, когато почувства члена му да се опира в корема й. Пръстите й го обвиха и полека се задвижиха нагоре и надолу по твърдата му дължина. Един път, два пъти, отново, тогава тя чу дъха му да излиза със свистене през стиснатите му зъби.
— Убиваш ме, любов моя.
Гласът му беше пресипнал сякаш от болка. С диво биещо сърце тя разбра инстинктивно, че той вече едва се владее. Разтвори се и го пое в себе си с блажен вик.
— Слава богу — прошепна той страстно. — Прегърни ме, любов моя, притисни ме силно.
Ръцете й се плъзнаха по топлата му, влажна кожа, ноктите й се впиха в плътта, докато той навлизаше мощно между краката й. Целуна я грубо, забивайки се докрай в нея. Тя извика, обзета от сладък екстаз. Беше толкова отдавна, толкова ужасно отдавна. Той улови вика й с устата си, докато тя забиваше пръсти в гърба му, подтиквайки го с тихи стонове, които нямаше представа, че издава. Той се движеше в нея със силни, неуморни тласъци; тя се изви към него, искайки още, изисквайки всичко.
Някой хлипаше. Звукът заглъхна веднага, щом той покри устата й със своята, но стоновете продължиха да отекват в главата й. Той продължаваше тласъците си с неотслабваща сила, тя вибрираше от наслада под него като арфа под напора на горещ млад вятър.
Още хлипайки, тя се притисна към него, докато кулминацията му го отнасяше дълбоко в нея. Той изстена и отпусна чело на бузата й, задъхан, неспособен да си поеме дъх. След малко се отмести и я сгуши до рамото си.
— Прощаваш ли ми? — прошепна Кристи в блажената тишина.
— Това вероятно ще отнеме цял един живот.
— Не исках да те лъжа. Не можех обаче да те оставя да се върнеш в Шотландия и да станеш жертва на Калъм, затова направих каквото сметнах за най-добре, за да спася живота ти.
— Всичко е наред, любов моя. Наистина разбирам, макар че бих предпочел да ми беше казала истината, а аз да реша какво да правя с Калъм. Като говорим за него, как му попречи да… да легне с тебе? Аз нямаше да се откажа толкова лесно.
Тя се засмя и каза игриво:
— Калъм не е лорд Грях. Обаче ревността и амбицията го разяждаха. Когато бяхме деца, наистина очакваха да се оженим, но Кулоден промени всичко това. Калъм мислеше, че като ме направи своя любовница, това ще му даде властта над клановете.
— Да не би да е мислил, че ще стоя със скръстени ръце, когато той открадне съпругата ми? — запита сурово Синджън.
— Рядко някой мъж приема жена си обратно, ако е била компрометирана от друг мъж. Краденето на съпруги често води до вражди, които траят с поколения.
— Аз трябва да съм този рядко срещащ се съпруг, защото те исках, независимо какво ти е направил Калъм. Не си ми казала как му попречи да спи с тебе.
— Обявих, че нося детето ти. Това охлади пламенността му, точно както се бях надявала.
Синджън се надигна на лакът.
— Вярно ли е? Божичко, Кристи, нима ще ставам пак баща?
— Не мисля.
— А искаш ли?
Дъхът заседна в гърлото й.
— Ти искаш ли още едно дете?
— Време е Нийл да си има братче или сестриче.
— Ами лорд Грях? Няма ли да ти липсва? Няма ли да липсва на висшето общество?
— Харесва ми да мисля, че легендарният лорд Грях е абдикирал от титлата си на върха на забележителната си кариера. Ще бъде запомнен като развратник и женкар. Колкото до висшето общество, не ми пука какво мислят. Лондон вече не е толкова привлекателен, както беше някога. Научих се да ценя тресавищата, обрасли с изтравниче, скалистите планини и блещукащите езера. Шотландските планини са добро място да отгледаме децата си.
Сълзи от радост замъглиха очите на Кристи.
— Дали чух добре? Сигурен ли си, че си склонен да се откажеш от удоволствията на лондонското общество заради живот в Шотландия? Знаеш колко е отдалечен Гленмур, колко е провинциален в сравнение с декадентския Лондон.
— Обичам те, Кристи. Ти няма да си щастлива, ако живееш в Лондон. Освен това кланът се нуждае от своята водачка. Не казвам, че няма да посещаваме Лондон от време на време. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че вече не чувствам нужда да поддържам начина на живот, който лорд Грях смяташе за въпрос на чест.
Той се засмя.
— Как ли ще се изненада Джулиън? Опитваше се да ме вкара в пътя години наред.
— Не мога да си спомня откога не съм била толкова щастлива — въздъхна Кристи. — Почти си загубих ума, докато те чаках да се върнеш в Лондон. Страхувах се. Мислех…