В мига, когато Руди слезе на тротоара, Синджън плесна с юздите гърбовете на двата коня. Колелата изскърцаха и той потегли.
Малко карети му се изпречваха на пътя, докато пътуваше към Белгрейв Скуеър. Лесно намери къщата на лейди Флора и прекара един миг в колебания дали да остави каретата на улицата, или да я вкара до навеса за карети. В навеса, реши той, подкарвайки конете към задната алея. Един мускулест коняр се появи в мрака, вдигнал високо фенера си. Огледа Синджън отгоре до долу и подигравателна усмивка изви устните му.
— Ще се погрижа за каретата ви, милорд — каза той, оглеждайки го с нещо, което можеше да се опише като презрение.
Синджън не си спомняше да е срещал досега този мъж и се учуди на грубостта му. Когато долови шотландски акцент в говора му, се запита къде ли лейди Флора е намерила шотландец. След Кулоден повечето шотландци презираха англичаните.
Рязко отпъди тия мисли и си представи жената, която го чакаше в къщата. Може би тази любовна афера ще се окаже по-интересна от останалите, които беше имал в миналото. Макар да не искаше да го признае, прехвърчането от една връзка към друга беше станало досадно занимание. Ала да промени начина си на живот в този момент му се струваше доста лишено от смисъл. А и не беше готов да се събере с шотландската си съпруга, която несъмнено го мразеше. Не, той не искаше да има нищо общо с оная проклета провинциалистка, макар да оценяваше всички предимства, които бракът му с нея му осигуряваше.
Срещата с мистериозната лейди Флора бе ободряващо преживяване, реши Синджън. Победата над конкуренцията, трепетът от преследването, възбудата от улавянето, съвкуплението — всичко това прекрасно се съчетаваше, преди да настъпи неизбежният финал.
Синджън стигна до предната врата, качи се по стъпалата и почука дискретно. Вратата се отвори почти веднага и го посрещна една висока млада жена, която той предположи, че е камериерка. Тя държеше свещник, светлината осветяваше лицето и фигурата й и Синджън не можа да не се загледа във внушителния й бюст, яркочервената коса и множеството лунички, пръснати по носа й. Тя не каза нито дума, покани го със знак да влезе вътре и го поведе веднага нагоре по стълбите, поглеждайки през рамо, за да се увери, че я следва.
За свое смущение Синджън усети, че се втвърдява, предчувствайки часовете на наслада, които възнамеряваше да прекара в леглото на лейди Флора. Мисълта, че тя го беше избрала за свой първи любовник, му придаваше сили и мъжествеността му беше по-мощна от всякога.
Камериерката стигна до най-горната площадка и продължи по коридора, спирайки пред една затворена врата. Почука един път, кимна на Синджън, после се обърна и изчезна в друга стая, потапяйки коридора в мрак. Ръката на Синджън обхвана дръжката на вратата. Натисна я и тя се отвори. Той влезе стремително.
Присвитите му очи затърсиха из стаята, за да намерят изящната фигурка, която така добре си спомняше от предишната вечер. Не виждаше нищо извън кръга светлина, хвърляна от една свещ на масичката край леглото. Погледът му се спря на празното легло, примамващо застлано. Ноздрите му се разшириха, когато усети интригуващия полъх на парфюма й — същият аромат, който развълнувал го предната вечер, когато я беше прегърнал и целунал, накарвайки я да му се подчини. Аромат на рози с лек намек за нещо, което принадлежеше единствено и само на тази жена.
— Милейди? Къде сте?
Гласът му беше дрезгав от желание, каквото не беше чувствал много отдавна.
Девойката пристъпи в кръга светлина и Синджън изпусна остро дъх. Тя беше наслада за окото, облечена в нещо бяло и прозрачно, скромно, но силно еротично, така прозрачно, че той виждаше през роклята и през ризата под нея.
Зърната й се виждаха ясно, две тъмни връхчета, увенчаващи снежнобелите хълмчета, по-изкусителни и от най-финото вино. Погледът му се спусна надолу, покрай невероятно тънката талия, над нежната извивка на ханша и по белите, искрящи бедра до тънките глезени. Внезапно очите му се изкачиха нагоре по бедрата й и към тъмния триъгълник, скриващ женското й хълмче. Един стон се зароди дълбоко в корема му и си проби път към гърдите му.
— Господи! Ти си по-красива, отколкото се осмелявах да си помисля. — Ръката му се плъзна надолу под кръста му. — Непрекъснато се втвърдявам само като си помисля за тази вечер. — Разтвори ръце. — Ела при мене, богиньо.
Кристи победи внезапния пристъп на страх и пристъпи в обятията му. Не беше мислила за нищо през целия ден, само за това, какво ще се случи през тази нощ, а то не можеше да се сравни с действителността. Това беше брачната й нощ, независимо дали Синджън го знаеше или не. Тогава ръцете му се обвиха около нея и първоначалният й страх беше изтласкан от други, по-силни чувства. Вдигна очи към него, за да срещне предизвикателството на погледа му и дъхът спря в гърлото й. Затвори очи и безмълвно вдигна лице, предлагайки му устните си.