— Да, това има ли значение?
Синджън помисли за миг, после реши, че за него няма значение, щом и за нея е така. Но тя наистина му дължеше обяснение. Не сега обаче. Той беше прекалено твърд, прекалено силно я желаеше, беше твърде разгорещен, за да губи време за продължителни обяснения. Неговият отговор беше да тласне ханша си и да пробие мембраната, предпазваща нейната утроба.
Тя извика и подскочи, пръстите й се забиха в раменете му.
— Съжалявам, но няма друг начин — прошепна той, успокоявайки я с гласа си. — Обещавам, че скоро ще стане по-добре.
Той се раздвижи полека, давайки й време да се приспособи към големината му. Никога, дори в най-разюзданите си мечти не беше мислил, че ще има работа с девственица — не че не му харесваше да бъде първият й мъж. Отдръпна се, изви ханша си и се намести по-дълбоко в нея. Самообладанието му вече не издържаше, самоконтролът му беше подложен на силно напрежение. Но той й беше обещал удоволствие, а лорд Грях винаги изпълняваше обещанията си. Никога през живота си не беше оставял жена незадоволена.
Синджън отправи благодарствена молитва, когато усети първата нерешителна реакция на Флора. Капчици пот обсипваха челото му и се стичаха в очите му. Зъбите му бяха здраво стиснати, чак челюстта го болеше, и беше толкова близо до ръба, че се страхуваше да не се срине.
— Да, любима — насърчи я той. — Точно така. Движи се заедно с мене. Почувствай го, изживей го, плувай с него.
Тласна силно и беше възнаграден с лекото движение на ханша й. Нямаше какво да го възпира сега. Влизане и излизане, вътре и вън, отново и отново. Тя реагираше прекрасно, също толкова страстно, колкото си беше представял. Тихите й възторжени викове бяха музика за ушите му, късите й, задъхани стонове бяха дар от боговете.
Той губеше контрол. Тялото му трептеше от началото на кулминацията му. Погледна към жената, която се извиваше под него, дълбоко удовлетворен, когато видя, че тя е почти на върха. Очите й бяха замъглени, кратки изохквания се откъсваха от открехнатата й уста. Той оголи зъби и се съсредоточи върху целта, която им предстоеше.
— Хайде, скъпа. Почти си готова. Не се въздържай. О, господи… Не мога…
Чу я да изкрещява името му, почувства как тялото й се напряга, усети как се стяга около него и изля семето си с протяжен стон. Разпиля се във върховно отдаване на душата и тялото, така интензивно, че не се поддаваше на описание. Винаги беше харесвал игрите, свързани със секса — лова, съблазняването, върховното притежаване, — но не беше изживявал нищо толкова разтърсващо.
Дали лейди Флора Рандал притежаваше мистериозна власт, която надхвърляше простото земно удоволствие? Нищо толкова величествено като това, което току-що беше изживял, не можеше да бъде смятано за банално. Ако беше поет, щеше да го опише като връзка, вдъхновена от небесата.
3
Очите й бяха затворени. Главата й почиваше на рамото му. Той се взря любопитно в нея. Какво у тази жена му изглеждаше толкова познато? Каква беше тайната на лейди Флора? Той й се беше насладил безмерно и знаеше, че й е дал удоволствие въпреки невинността й.
Защо тя, омъжената жена, беше още девствена? Това го озадачаваше, но той не позволи да го разсейва. Имаше толкова неща, на които искаше да я научи. Предвкусваше с наслада всички предстоящи нощи, когато щяха да изследват заедно всеки нюанс на сексуалното удоволствие.
Тази мисъл накара страстта мигновено да се събуди и един стон се изплъзна от устните му.
Тя вероятно го бе почувствала да се втвърдява отново, защото отвори очи и го погледна. Той й отправи хищна усмивка.
— Нощта е още млада, а аз съм прегладнял.
— Гладен ли си? Камериерката ми си е легнала, но ако искаш, можем да нападнем кухнята.
Усмивката му стана още по-широка.
— Наистина си невинна, нали? Обикновено предпочитам опитни жени, защото те рядко изискват неща, които или не мога, или не желая да дам, но ти си освежително разнообразие. Защо не ми каза, че си недокосната? Всичко, което ми разправи, ли беше лъжа? Имаш ли наистина съпруг?
— Да, имам съпруг. Той… той е импотентен и не може да направи нищо в леглото или да създаде дете. Има нужда от наследник и одобрява това, което правя. Настоя да дойда в града, да намеря мъж, който ми харесва, и… е, той знае, че ако имам дете, това ще ме ощастливи, а моето щастие не му е безразлично.
Уплашен, Синджън се втренчи в нея. Дали съществува мъж, какъвто описваше Флора? Можеше ли някой толкова да иска наследник, че да насърчава съпругата си да забременее от друг? Ако той беше съпругът на Флора, никога нямаше да й позволи да спи с друг мъж, независимо колко стар или отпаднал щеше да бъде или колко отчаяно щеше да се нуждае от наследник.