— Колко благородно от негова страна! Аз не бих бил толкова щедър с жена си. От друга страна — каза той, привличайки я към себе си, — съм невероятно щастлив от избора, който си направила. Любопитен съм защо избра мене. Да смея ли да се надявам, че съм единственият мъж, който те е привлякъл?
— Можеш да се надяваш, на каквото искаш — каза строго Кристи. — Както ти обясних снощи, чувала съм, че си мъж без принципи, затова предположих, че няма да ми поставяш изисквания, ако зачена дете от връзката ни. Не навреди обаче това, че те намирам физически привлекателен. И си женен — продължи тя, — точно като мене, следователно не се интересуваш от ангажимент или трайна връзка. Когато се върна при мъжа си, както трябва да направя, ще знам, че няма да имаш трудности да си намериш друга любовница. Мъже като тебе се интересуват само от случайни връзки. Не съм ли права?
— Този разговор не ми харесва особено — изръмжа Синджън. Описанието, което тя му даде, го представяше като безсърдечен и плитък. — Никога досега не съм срещал жена, а съм имал много жени, която да ми е станала любовница поради причините, които ти току-що изтъкна. Мисля, че ме оскърбяваш.
— Просто казах истината. Освен това искам условията на връзката ни да бъдат ясно разбрани.
Синджън замря, нейното оскърбление разпали гнева му.
— Какви точно са тези условия, милейди? Освен, че ще искаш да вземеш детето ми със себе си в Корнуол и да го представиш за дете на съпруга ти? Това, което споделихме тази нощ, сочи, че забележително си подхождаме. Ти си страстна, независимо дали го съзнаваш или не, и ако искаш да забременееш, кой съм аз, че да те обезсърчавам? Ако си искрена за това, което току-що спомена, искам те за себе си. Искам да бъдеш моя любовница.
Кристи го погледна сериозно. Тази връзка се развиваше по-бързо, отколкото беше очаквала. Някакъв извратен демон вътре в нея я накара да запита:
— Ще ми бъдеш ли верен, докато трае връзката ни?
— Това ли искаш от мене?
— Това са моите условия.
Ако Синджън й останеше верен през трите месеца, които щеше да прекара тя в града, Кристи си помисли, че това ще е три месеца повече, отколкото беше траяла верността му към нея в брака им.
— Много добре, приемам условията ти. Но същото важи и за тебе. Ще бъда твоят единствен любовник, докато трае връзката ни, и ти няма да вземаш друг мъж в леглото си. Да ти наема ли къща, или твоята ти е по-удобна? Ще очаквам да ме придружаваш по светски събития, разбира се. И да ми позволяваш да те посещавам винаги, когато почувствам нужда да го направя.
Той й се усмихна.
— И като говорим за нужда…
Хвана ръката й и я отведе към слабините си.
— Виждаш ли какво правиш с мене? Не мога да си спомня кога някоя жена ме е възбуждала толкова бързо. Ти си опасно различна от всяка друга, която познавам, милейди.
Кристи прие думите му с известно съмнение. Знаменит сваляч като Синджън вероятно казваше това на всички жени, с които беше спал. Той излъчваше очарование от всяка своя пора; Кристи подозираше, че може да измъкне жените от фустите им само като им отправи тази своя съкрушаваща усмивка. Мислите й се пръснаха, когато той сведе глава и я целуна.
Разтвори устните й с езика си и тя се открехна с готовност за него, безпомощна и привлечена в мрежата на неговия чар. С примирена въздишка Кристи се отдаде на любовта му.
Тя научи много за съпруга си тази нощ. Разбра, че е перфекционист, когато ставаше дума за секс. Не оставаше нищо свършено наполовина. Той се раздаваше с ентусиазъм и страст и не очакваше по-малко от нея. Тя не би могла да се въздържи, дори да искаше, защото Синджън нямаше да й позволи. С ръце, уста и език той й даваше наслада — повече, отколкото беше мислила, че е възможно. И през дългите часове преди зазоряване я беше научил да му доставя удоволствие по начини, които тя не си беше и представяла.
Когато нощта премина в нов ден, Синджън се измъкна от леглото и се облече в сивата утринна светлина.
— Балът у Рейвънсдейл е първото голямо събитие на сезона — каза той. — Облечи нещо хубаво тази вечер. Искам да те покажа пред обществото. Цял Лондон ще ми завижда, когато вляза в балната зала с тебе под ръка.
— Цял Лондон не престава да говори за тебе — отбеляза сухо Кристи. — Ще отида маскирана, разбира се.
— Щом така ти харесва. Предполагам, повечето жени ще носят маски, такава е модата напоследък. — Той се наведе и докосна леко устните й със своите. — Само не забравяй, ти ми принадлежиш, а аз пазя ревниво притежанията си.
Кристи се вцепени. Какъв високомерен простак, помисли тя безстрастно. Проявяваше властност към всички свои жени, освен към една. Към собствената си съпруга. Не беше очаквала друго от един англичанин. Надяваше се да понесе арогантността му през времето, необходимо, за да зачене дете от него. Колкото до любенето му, макар да не искаше да си го признае, можеше да го понася цял живот. Не беше искала да му се наслаждава, но коя жена би останала безразлична към мъж, така чувствен и толкова съвършен като лорд Грях? Макар опитът й да беше ограничен, тя сериозно се съмняваше, че съществува някой, които да може да застраши репутацията му на легендарен любовник.