— Ще те взема в десет — каза той, когато мълчанието помежду им се проточи. — Надявам се да не смяташ да танцуваш до зори, защото се съмнявам, че ще мога да чакам толкова дълго, преди пак да те имам.
Кристи преглътна един кисел отговор и се усмихна насила.
— Не се безпокой, милорд. Аз съм твоя… до деня, когато ще се разделим.
— Да — отговори Синджън с глас, дрезгав от желание. — Както каза, милейди, ти си моя.
Докосна отново устните й със своите. После запълни дланите си с гърдите й и целуна всяко щръкнало зърно.
Очите му бяха тъмни и горещи, лицето — изопнато над острите скули. Жадният му, хищен поглед я смая. Всички мъже ли бяха толкова сексуално заредени като съпруга й? Всички ли искаха само едно от жените? Много мъже я бяха гледали с желание, но нищо, което беше изпитвала досега, не можеше да се сравни с властния поглед на лорд Грях. Тя се чувствуваше погълната от него, като че ли костите й се топяха. Колко наивна е била да мисли, че ще може да се изплъзне от това приключение, без сърцето й сериозно да пострада?
— Довиждане, сладка Флора — прошепна Синджън срещу устните й. — До довечера.
— Да, до довечера — прошепна Кристи.
Той й махна радостно и излезе от стаята. Тя изчака да чуе стъпките му да слизат по стълбите, преди да изскочи от леглото. В мига, когато краката й докоснаха пода, тя съжали за избързването. Всяка кост в тялото й я болеше, макар и не неприятно, а леката болка между краката свидетелстваше за успеха на плана й да съблазни съпруга си. Само едно я безпокоеше. Съблазнителката ли беше, или съблазнената?
Главата й още беше замаяна от тази мисъл, когато наметна един халат и побърза към прозореца. Дръпна завесите точно навреме, за да види как Синджън излиза от алеята и повежда двата си великолепни коня по улицата.
Дръпна се от прозореца, когато вратата се отвори, пропускайки вътре Маргот. Присвитите й очи се плъзнаха по Кристи, оценявайки състоянието й с опитно око.
— Добре ли си, момиче? Не те е наранил, нали? Ако го е направил, ще ти поднеса топките му на поднос.
Кристи потисна смеха си. Обичаше своята страна, но тя понякога я задушаваше. Макар и само няколко години по-възрастна от Кристи, Маргот беше раснала заедно с нея, откакто двете бяха загубили бащите и братята си на бойното поле. Майката на Маргот беше починала скоро след това и старият Ангъс взе момичето, за да го отгледа заедно с внучката си. Кристи и донякъде Маргот бяха съставили плана, който ги беше довел в Лондон.
— Синджън не ме е наранил, Маргот. Даже напротив. Малко ме боли обаче и една топла вана няма да ми е излишна.
— Ще се погрижа за това — каза Маргот. — Рори ще донесе кофите с вода. Може да свърши малко работа, щом така и така е тук. Господ знае, че мързел като него няма какво толкова да прави в навеса за каретите.
— Оплаквай се колкото си искаш от Рори, но се радвам, че той се съгласи да дойде с нас. Не можехме да предприемем това дълго пътуване от Шотландия без него. Той е надежден момък.
— Ти си нашата водачка и той ще направи всичко за тебе. Обаче — прибави Маргот — той знае кое е добро и за него. Обещах му да се съберем, когато се върнем в Гленмур. Рори харесва английските свине не повече от всеки друг истински планинец. Ще потвърди всичко, което кажеш на клана, след като се върнеш в Гленмур. Сега ще ида да измъкна този ленивец от навеса за каретите.
След малко намръщеният Рори внесе дървена вана и я настани пред камината. За Кристи беше очевидно, че той е разстроен от нещо.
— Какво те безпокои, Рори? Сърдиш ли ми се?
— То не е моя работа да казвам на нашата водачка какво да прави, но лудуването с англичани не е достойно за тебе, Кристи Макдоналд. Ти си омъжена жена.
— Омъжена жена, чийто съпруг дори не знае как изглежда тя — възрази Кристи. — Знам какво правя, Рори. Един ден ще разбереш, но дотогава те моля да ми вярваш.
— Ами англичанинът? — изръмжа Рори.
Кристи въздъхна. Нямаше начин. Рори трябваше да научи, но само толкова, колкото да й остане лоялен.
— Този англичанин всъщност е моят съпруг, Рори. Той не ме познава, а аз няма да му кажа нищо.