— В чудесно здраве съм, благодаря — каза Синджън, скачайки гол от леглото, и нахлузи нощницата си. — На какво дължа удоволствието на тази визита? Няма пак да изчезнеш нанякъде, нали? На Ема сигурно няма да й хареса. Тя остава прекалено много време сама напоследък.
— Никъде няма да заминавам, поне засега — отвърна Джулиън. — Няма да е зле да обръщаш повече внимание на Ема. Само добрият господ знае в какви неприятности се забърква, докато мене ме няма тук. Вече е твърде голяма за гувернантка, но е прекалено млада, за да излиза без подходящ придружител. Наех една камериерка да я придружава, но Ема оспорва авторитета ми на всяка крачка. Не знам какво да правя с нея.
— Затова ли си тук? Ти си главата на семейството. Имаш повече авторитет пред Ема от мене.
— Не, Ема не е причината да съм тук, макар че и за нея би трябвало да поговорим. Сестра ни ще има нужда от напътствията ти, когато пак се наложи да замина.
Синджън се засмя.
— Сигурен ли си, че съм подходящ да се грижа за нея? Доколкото си спомням, ти не одобряваш начина ми на живот.
Сключил ръце зад гърба си, Джулиън се заразхожда напред-назад. Бръчки прорязаха челото му, той изглеждаше разтревожен, когато внезапно спря и се извърна рязко, за да изгледа продължително Синджън.
— Похожденията ти са в устата на всички в града, Синджън. Никоя жена не е в безопасност край тебе. Доведи съпругата си от Шотландия. Време е да се установиш.
Синджън въздъхна.
— Кой се е оплакал този път? Колко ще ми струва? Заклевам се, Джулиън, не си играя с невинни и доколкото ми е известно, не съм оставил никакви незаконни деца на никоя своя любовница.
Спомни си за лейди Флора и се изчерви. Тя искаше да зачене неговото дете и да се върне при съпруга си. За първи път тази мисъл го накара да се почувства зле. Той винаги внимаваше да не оставя семето си в своите любовници. Но ако Флора заченеше, детето нямаше да бъде незаконно. То щеше да стане наследник на титла и да получи много обич. Това правеше ли нещата да изглеждат нередни? Защо, по дяволите, съвестта му трябваше да се обажда точно сега?
— Слава на бога — каза Джулиън, вдигайки тъмните си очи към небето. — Причината за моето посещение е сериозна, Синджън, но този път няма нищо общо с разпуснатия ти начин на живот. Тази сутрин получих съобщение от иконома ти в Гленмур заедно с тримесечния му отчет. Има неспокойствие сред клановете, верни на Макдоналд. Отказали са да плащат тримесечните данъци и ренти. Сър Осуалд казва, че се страхува да им постави въпроса за плащането, защото са заплашвали живота му.
— По дяволите! Какво се предполага да направя по въпроса?
— Това е твоята земя, твоята съпруга, твоите хора. Ползвал си се от доходите пред всичките тези години, иди там и разбери какво става. Аз винаги съм смятал рентите и данъците за съвсем разумни.
Синджън помисли за лейди Флора и усети нежелание да се отделя от нея толкова скоро, след като я беше открил. Беше твърде щастлив с нея, за да я остави на друг.
— Може би ще отида, Джулиън, но не сега. Аз… по дяволите! Ако трябва да знаеш, намерих си нова любовница и просто не искам да я оставя точно сега. Тя… Не мога да го обясня, но лейди Флора е… специална. Никога няма да срещна друга като нея.
Джулиън изсумтя раздразнено.
— Казваше това за всяка от последните си три любовници. Повтарям ти, Синджън, ако не се погрижиш за именията си, ще съжаляваш. Войниците държат планинските области под ботуша си вече седемнадесет години и негодуванието расте. Време е да вземеш съпругата си и да консумирате брака. Трябваше да го направиш още преди години.
— Искаш да спя с онази рижава, луничава разбойничка! — възкликна Синджън. — Сигурно помниш каква грубиянка е. Не искам да имам нищо общо с нея, Джулиън. Нека войниците на крал Джордж да се справят с бунтовните й сънародници. Това е работата на армията.
— Нямаше да се бунтуват, ако се появяваше там от време на време, за да събираш лично рентите и да им напомняш, че си съпругът на тяхната водачка.
— Сигурно си прав, Джулиън, но не мога да се отделя, още не мога. Ще разбереш, когато се запознаеш с новата ми любовница. Може би след няколко месеца ще се чувствам различно.
Джулиън вдигна едната си тъмна вежда.
— Като знам историята ти с жените, предсказвам, че ще се умориш от нея за две седмици.