Синджън знаеше точно какво иска да прави с живота и това не включваше отказване от Лондон и селски живот в планинска Шотландия със съпруга, очевидно толкова дива, колкото и родната й страна. Щеше да отиде в университета, разбира се, и да се впусне в приключенията на своята класа. Още на крехките си четиринайсет години се беше научил да цени жените. Поли, камериерката, само малко по-възрастна от него, го беше взела под крилото си и му бе показала как да се забавлява в леглото с жена. Уроците бяха замайващи и той нямаше търпение да разпери крила и да изпита наученото и с други жени.
Когато му казаха, че трябва да се ожени за едно невръстно диваче, той се разбунтува, но протестите му останаха пренебрегнати и от баща му, и от краля. Много добре, тогава ще се ожени за Кристи Макдоналд, но не се чувстваше длъжен нито да я харесва, нито пък да живее с нея.
Сега Синджън чакаше на стъпалата на селската черквичка да дойде седемгодишната му невеста. Обграден от двете страни от баща си и свещеника, нямаше накъде да бяга. Родът Макдоналд и техните съюзници също бяха дошли, но никой не изглеждаше доволен от брака на Кристи с англичанин. Един шотландец горе-долу на неговата възраст изглеждаше особено свиреп и недоволен, пращайки към Синджън заплашителни погледи.
Синджън се навъси, когато видя Кристи да слиза от хълма заедно с дядо си. Изглежда, не само той не искаше да се жени. Кристи се дърпаше и протестираше на висок глас, докато дядо й я теглеше към черквичката. Въпреки забраната беше облечена в шотландска национална носия и някъде отдалече Синджън чу протяжния напев на гайди, също забранени със заповед на краля след битката при Кулоден.
Пламтящата коса на детето само подчертаваше бледността й, а и беше толкова диво разчорлена, сякаш никога не беше виждала гребен.
Ангъс Макдоналд най-накрая стигна до черквичката с бясно противящата се внучка и я бутна към Синджън. Тя тропна с краче и му метна убийствен поглед с предизвикателно вдигната брадичка. Синджън едва не се засмя на глас на войнственото й изражение. Тя искаше да се омъжва за него не повече, отколкото той за нея! Е, толкова по-зле. Според него този брак беше зле замислен и никога нямаше да доведе до нищо добро.
Свещеникът отвори книгата, прокашля се и започна церемонията. Думите му заляха Синджън като вода. Погледна по-възрастния си брат, наследника на баща им, със завист. Джулиън имаше още няколко години, преди да го оженят. Той му се ухили и Синджън усети необясним подтик да му се изплези. Докато свещеникът говореше, умът на Синджън се отклони към хубавичката Поли, питайки се дали й липсва. Стресна се, когато бъдещата му невеста го ритна силно в пищяла.
Болезнен стон се изтръгна от жениха.
— Това пък за какво беше? — изсъска той, приковавайки я с гневен поглед.
— Щото си англичанин — изсъска Кристи.
— Тихо! — обади се Ангъс отнякъде зад тях. — Внимавайте в церемонията.
Синджън изгледа остро бледата си булка, питайки се какво, за бога, е направил, че да заслужи подобно несправедливо наказание. Стомахът му се обръщаше, доповръща му се, когато свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга. Обърна се към невестата си и беше зашеметен от изражение той. Изгарящият й зелен поглед пламтеше от омраза. Изведнъж тя му се изплези. Как можа баща му да му причини това, заоплаква се Синджън безгласно, извръщайки се бързо настрана. Оженен на четиринадесет години за едно рижо плашило, което очевидно притежаваше темперамент, напълно достоен за грозния цвят на косата си.
Като че ли да подсили нещастието му, Кристи го ритна отново. Той изрева оскърбено и посегна към нея, но тя беше прекалено пъргава. Извърна се и избяга към Гленмур толкова бързо, колкото можеха я носят крачетата й.
1
Лондон, 1762 г.
Тишина се възцари сред тълпата, когато Сейнт Джон Торнтън, маркиз Дарби, влезе в балната зала.
— Това е лорд Грях — прошепна един млад мъж на приятеля си. — Чудя се какво ли го е привлякло в такава светска компания тази вечер.
Приятелят му, лорд Сетън, изсумтя презрително.
— Казвам ти, Ренфру, сигурно обикаля из бедняшките квартали. Рядко ходи по светски събития.
— Много му отива прякорът лорд Грях — отвърна Ренфру.
— Няма по-отявлен женкар от него в цяла Англия. — Въздъхна завистливо. — Подвизите му с жените са легенда. Огледай се. Няма дама тук тази вечер, която не би се хвърлила в леглото му, ако я пожелае.
— Женен е, нали знаеш — каза Ренфру. — Когато бил само на четиринадесет години.
— Чувал съм, но никой май не вярва.