— Не се прави на толкова скромен, Джулиън. Не си ангел. След като годеницата ти почина, ти не показа склонност да се ожениш за друга. Името ти се свързваше поне с десетина жени, от невинни девойки до самотни вдовици. Ти просто не оставаш на едно място достатъчно дълго, за да се установиш на някоя от тях. Какви опасни игри играеш, Джулиън? Тайнствените ти изчезваше ме притесняват. И знам, че Ема също е загрижена. Не искам да ставам граф, знаеш го, така че се погрижи за себе си.
Джулиън стисна рамото на Синджън.
— Не се тревожи за мене, Синджън. Тревожа се за тебе. Не ми е безразлично какво ще стане с брат ми. Ще обещаеш ли поне да отидеш в Шотландия, когато се разделиш с последната си фуста?
Синджън се вкамени.
— Флора не е никаква фуста. Тя е дама, беше девствена, преди да ми се отдаде. И да, обещавам, че ще се погрижа за моите работи, след като тя се върне при възрастния си съпруг.
Джулиън изглеждаше поразен.
— Омъжена девица? Бих се обзаложил, че историята си струва да бъде чута. Ако това е най-доброто, което мога да очаквам от тебе, така да бъде.
— Ще отидеш ли на бала на Рейвънсдейл тази вечер? Всички важни личности ще бъдат там.
— Да, ще придружавам Ема. Можеш да ме запознаеш с новата си любовница.
— Много добре, ако обещаеш, че няма да ми я отмъкнеш.
Джулиън се засмя.
— Малко вероятно е, която и да било жена да ме предпочете пред тебе. Не съм кой знае колко интересен.
Отиде към бюфета и си наля бренди. Синджън го изгледа преценяващо.
— Ако не беше толкова мрачен, жените щяха да падат в краката ти.
Джулиън вдигна чашата си към него.
— Един женкар в семейството е повече от онова, с което обществото може да се справи. — Допря чашата до устните си и я пресуши. — Е, трябва да вървя. Имам среща с лорд Финчли във фондовата борса. Ще се видим довечера.
Синджън се загледа след брат си, питайки се защо Джулиън не се ожени и не се установи. Със сигурност не му липсваше очарование. Имаше нещо мрачно и опасно в него, което привличаше жените. Нямаше защо да се споменава, че Джулиън не беше мъж, когото Синджън би искал за враг. Но като брат нямаше равен.
Останалата част от деня напредваше твърде бавно според Синджън. Нямаше търпение да види отново Флора, нито пък можеше да си припомни кога е бил толкова развълнуван заради жена. Нещо, което не можеше да обясни, я отделяше от всички останали жени, които познаваше.
Тази вечер Синджън поръча да докарат каретата с герба на Дарби. Искаше всичко да бъде съвършено за първото му публично появяване с новата му любовница. Когато кочияшът го откара на Белгрейв Скуеър, Синджън вече искаше вечерта да е свършила. Нямаше търпение отново да притежава сладкото тяло на Флора и то да бъде само негово.
За тазвечерното излизане Кристи избра рокля от златиста тъкан, нарочно избягвайки муселина, който много от другите дами щяха да облекат. Роклята, пристегната в кръста, имаше ниско прикачени ръкави, които разголваха раменете й и откриваха изкусителна гледка към бялата й гръд, а фуста с обръчи под роклята придаваше обем на полите. Кристи никога не беше носила нещо толкова фино и се поздрави, че бе похарчила парите си ненапразно. У дома обикновено носеше дреха на едри карета от домашнотъкан плат.
— Същинско видение — въздъхна Маргот, довършвайки прическата й. — Със сигурност ще заслепиш оня негодник, за когото си се омъжила. Накарай го да се влюби в тебе, Кристи. Пада му се на тоя дявол.
— Не искам любовта на Синджън — възрази Кристи. — Само детето му.
Маргот я изгледа остро.
— Само гледай да не се влюбиш ти в него, момиче.
— Не се страхувай, Маргот. Сърцето ми е добре защитено срещу мъже като лорд Грях.
Маргот излезе скоро след това, за да чака пристигането на Синджън. Когато Кристи чу гласа му след малко откъм най-долното стъпало, сърцето й странно заблъска. Цял ден беше чакала пристигането му, а сега, когато моментът беше настъпил, тя се чувстваше цялата разтреперана от възбуда. Не биваше да изпитва нищо към Синджън, укори се тя. Този женкар беше се насладил на половината жени в Лондон, без да помисли за съпругата си.
Тогава вратата се отвори и Маргот влезе в стаята.
— Той е тук, Кристи. Готова ли си?
Кристи си пое дъх и кимна, минавайки покрай Маргот, за да излезе в коридора. Видя Синджън да я чака на най-долното стъпало, толкова изумително красив, че дъхът й секна. Забеляза мигновеното одобрение и изражението на свирепо желание, което втвърди лицето му, и разбра, че също му е харесала. Когато чувствената му уста се изви в усмивка, тя поднови клетвата си да пази сърцето си от него, иначе бе загубена.