Очевидно не желаейки да я чака най-долу на стълбите, Синджън изтича нагоре, за да я пресрещне. Подаде й ръка и двамата слязоха заедно. Когато стигнаха долу, Кристи изписка изненадано, когато той я привлече в прегръдките си и я целуна звучно. След като изследва основно устата й, я отдели от себе си и се ухили до уши.
— Прости ми, скъпа, не можех да чакам. Цял ден мислех как ще те целуна. — Хвана я за ръката. — Имаш ли наметало?
Маргот се появи от дълбините на къщата с един шал с ресни и домино. Синджън наметна шала на раменете на Кристи и й подаде маската. После я отведе към каретата си и я настани вътре. Седна до нея, толкова близо, че мъжественият му аромат я обви в чувствена омара. Тя вдъхна одобрително одеколона му и примесващата се към него мъжка миризма, която помнеше толкова добре от предната нощ, и разбра, че тя ще остане в паметта й дълго след като се разделят.
— Изглеждаш ужасно апетитна, да те схруска човек — прошепна Синджън, привличайки я в обятията си. — Тази нощ ще те вкуся цялата. Ти си най-изкусителното създание, което някога съм имал привилегията да срещна, сладка Флора. Зная, че връзката ни ще бъде дълга и щастлива.
— Докато не се върна в Корнуол — напомни му тя. — Не мога да остана завинаги в Лондон. Моят… съпруг ме чака да се върна у дома.
— Да, с дете в корема. Ще преминем този мост, когато стигнем до него — промърмори той, докосвайки с устни бузата й.
Кристи не отговори нищо. За щастие, нямаше нужда, защото каретата беше спряла пред разкошния просторен дом на Рейвънсдейл. Тя си сложи маската и изчака кочияша да спусне стъпалцата. Синджън слезе пръв и й помогна да излезе.
— Нямам търпение да се покажа с тебе — измърмори той, когато влязоха в просторното фоайе и се заизкачваха по стъпалата към балната зала. — Днес цялото висше общество ще ми завижда.
Спряха на входа. Кристи се усещаше като риба на сухо, когато всички прекъснаха заниманията си и се обърнаха, за да се взрат в нея. Дискретен и не толкова дискретен шепот се разнесе след тях, когато Синджън я представи на домакините. Кристи беше посетила няколко бала след пристигането си в града, но това беше първият, даван от членове на висшето общество. Дори само това, че се намираше в една и съща зала с толкова английски свине, я караше да се чувства зле. Как искаше да се върне у дома в Гленмур, да броди по хълмовете и долините, да препуска свободно и диво заедно с вятъра на гърба на любимата си кобила.
За съжаление, не би могла да зачене наследник на Гленмур в Шотландия. И за да срещне и да съблазни Синджън, трябваше да се движи в неговите среди.
Синджън я преведе през танцуващите, а след това се присъединиха към тълпата около бюфета.
— Ето го Джулиън — каза той, махвайки на един висок, красив мъж, който тъкмо беше влязъл в залата. — Лорд Мансфийлд е по-големият ми брат. Доста е мрачен, но си го бива.
Кристи се вгледа в мъжа, който се приближаваше бързо към тях, и усети пристъп на паника. Щеше да избяга, ако не беше толкова очебийно. Познаеше ли я Джулиън, всичко беше изгубено.
— Уплаших се, че няма да те намеря в тази навалица.
— Къде е Ема?
— С Амелия Рейвънсдейл отидоха да поклюкарстват. Ще ме представиш ли на… приятелката си?
— Разбира се. Джулиън, запознай се с лейди Флора Рандал. Флора, това е брат ми лорд Мансфийлд. Не обръщай внимание на мрачната му физиономия, винаги изглежда така.
Кристи направи реверанс. Много добре помнеше брата на Синджън. Замоли се да не я познае под маската й.
— Милорд.
Джулиън се намръщи още повече.
— Познавам ли ви, милейди? Нещо у вас ми напомня…
— Сигурна съм, че никога не сме се срещали, милорд.
— Странно, че го казваш, Джулиън. Усетих същото, когато видях за първи път лейди Флора.
— Моля да ме извините, господа — каза Кристи, нямайки търпение да избяга от втренчения поглед на Джулиън. Докосна ръката на Синджън. — Искам да си оправя косата.
И побърза към дамската стая.
— Със сигурност е красавица — каза Джулиън, загледан подир нея. — Има нещо у нея…
— Помислих си същото, Джулиън, но щях да си спомня, ако я бях срещал преди. Освен това, тя сега идва за първи път в Лондон.
— Не я представяй на Ема — предупреди го Джулиън. — Няма да бъде прилично.
— Не се безпокой, Джулиън. Знам кое е редно и кое не е. Не бих си и помислил да представям Ема на любовницата си.
Кристи влезе в дамската стая, облекчена, че я намира празна. Излизането на публично място заедно като любовница на Синджън беше съкрушително за гордостта й. Той би трябвало да я представи като своята графиня, не като поредната си любовница. Но тя беше направила избора си и сега трябваше да приеме последиците.