4
Кристи свали маската и разтри слепоочията си. Срещата с брата на Синджън беше опънала нервите й. Искаше й се вечерта да свърши, за да може да се прибере в дома си. Въздъхвайки, осъзна, че не може да се крие вечно в дамската стая. Но докато наместваше маската си, вратата се отвори и вътре влязоха две млади жени, едната блондинка, а другата брюнетка. Те се смееха и хихикаха като ученички, оплаквайки се на висок глас от липсата на привлекателни, зрели мъже и коментирайки младите ухажори, дебютиращи през сезона, които нямаше с какво да ги привлекат.
Изведнъж брюнетката забеляза Кристи и й отправи блестяща усмивка. Кристи си пое стреснато дъх, защото прелестната млада жена имаше най-забележителните виолетови очи, които някога беше виждала.
— Мисля, че не се познаваме — каза брюнетката, подавайки ръка на Кристи. — Аз съм Ема Торнтън, а това е приятелката ми Амелия Рейвънсдейл.
Сестрата на Синджън! Макар Кристи да разбираше, че нагазва в опасни води, не можеше да не отвърне на приятелския жест на младата жена.
— Аз съм Крис… ъ-ъ… Флора Рандал.
Очите на Ема се разшириха.
— Лейди Флора Рандал! Чувала съм за вас, но не съм имала удоволствието да се запознаем. Вие сте много красива. Ние с Амелия дебютирахме миналата година — разкри тя. — Тъкмо обсъждахме липсата на интересни мъже напоследък. — Тя въздъхна. — Предполагам, че сравнявам всички с братята си, а никой не може да се сравнява с Джулиън или Синджън. Познавате ли ги, лейди Флора?
Кристи беше сигурна, че Ема няма представа коя е тя и каква е на Синджън. Щеше да бъде доволна, ако момичето останеше в неведение.
— Мисля, че не се познаваме с братята ви.
— Със съпруга си ли сте тук, лейди Флора? Нямаше ли край любопитството на лейди Ема?
— Аз… не, той не е добре. Ако ме извините с лейди Амилия, трябва да се върна при… приятелите си.
— Може би пак ще се видим — каза Ема.
— Може би — отвърна Кристи, твърдо решена на всяка цена да избягва сестрата на Синджън до края на вечерта. Нагласи маската си и излезе от дамската стая.
Синджън я чакаше. Не беше сам.
— А, ето те — каза той, хващайки я за ръката със собственически жест. — Мисля, че не познаваш приятеля ми лорд Блейкли. Руди, това е лейди Флора Рандал.
Руди я изгледа смаяно, после се поклони над ръката й.
— Макар да не сме се запознавали, съм чувал само похвали за вас от Синджън.
Обзалагам се, помисли Кристи.
— Приятно ми е да се запознаем, лорд Блейкли.
— Ще позволиш ли да танцувам с твоята дама, Синджън? — запита Руди.
Синджън се намръщи.
— Може би друг път, драги. Тъкмо поканих Флора. Ако ни извиниш…
Макар че думите не бяха предназначени за нейните уши, Кристи чу Руди да прошепва на Синджън:
— Късметлия си ти. Лорд Грях винаги взема най-доброто за себе си.
Кристи се опита да не позволи на думите да й въздействат, защото знаеше, че не само лорд Блейкли вярва, че тя е просто украшение на ревера на Синджън. Представянето й като любовница, а не като съпруга беше унизително. Но Кристи знаете, че това е наказанието й, задето лъжеше Синджън.
Търпението на Синджън се изпари. Всеки мъж в залата се взираше във Флора така, сякаш тя е сладкиш, чакащ да бъде погълнат. Нямаше търпение да остане насаме с нея. Флора щеше да бъде погълната, да, но от него. Жаждата му за меднокосата красавица изгаряше всяка минута от всеки негов ден. Поглъщаше го, а това не беше чувство, което да му харесваше.
След похапването в полунощ той предложи да си тръгнат. Очите му бяха потъмнели от буйно желание, когато тя като че ли прояви същото нетърпение, каквото изгаряше и него.
— Чакай тук — каза Синджън, вземайки шала на Кристи, за да го наметне на раменете й. — Ще извикам каретата.
Нямаше го само няколко минути, но когато се върна, за да изведе лейди Флора навън, видя Джулиън и Ема да приближават към тях. Знаеше какво мисли Джулиън за подобна среща, ето защо се опита да изведе бързо Флора навън и да я настани в каретата. Но не се получи. Ема му махна за поздрав, преди той да беше успял да отведе Флора до каретата.
— Синджън! Тръгваш, без да поздравиш сестра си? — Тя изгледа ядосано Джулиън. — Защо не ми каза, че Синджън е тук?
Синджън изруга под нос. Нямаше помощ за него. Трябваше да спре и да поговори с Ема въпреки суровия поглед на Джулиън.
— Здравей, Ема. Изглеждаш очарователна тази вечер.
Тя направи реверанс.
— Благодаря, скъпи ми господине. А ти пък си прекалено красив, за да ти бъде от полза.
— Хайде, Ема — каза Джулиън, опитвайки се да я насочи към каретата им.
Ема му се изплъзна.
— Не съм свършила, Джулиън. — Погледът й се плъзна към Кристи. — О, лейди Флора, пак се срещаме. Не знаех, че сте дошли с брат ми. Защо не ми казахте?