— Флора — прошепна Синджън, прекъсвайки мислите й, — моля те, не ме дръж в напрежение. Къде можем да се срещнем? Трябва да те видя отново.
Отблъсквайки несигурността, която я тормозеше, Кристи даде единствения възможен отговор.
— Утре вечер. Белгрейвия Скуеър четиридесет. Ще чакам. — Измъкна се от ръцете му и изчезна в сенките. За добро или за зло, всичко беше свършено. Беше определила хода на съдбата и каквото и да станеше, трябваше да живее с последиците.
2
Ръцете на Кристи трепереха, докато отключваше вратата на къщата, която беше наела. Най-накрая отвори и влезе вътре. Облегна се на вратата и пое няколко пъти дъх, за да се успокои. Нямаше представа, че срещата с отчуждения й съпруг ще бъде толкова силно преживяване. Макар че се беше прибрала благополучно в дома си, още чувстваше топлината на възбуденото му тяло, силата на личността му, интензивността на тъмния му поглед и заплашителната вълна на страстта му.
Нищо от онова, което беше чувала за развратната природа на съпруга си, не я беше подготвило за лорд Грях. Преди да пристигне в Лондон, се беше страхувала, че омайването му може да бъде проблем, но очевидно се беше тревожила ненужно. С целеустременост, която я смайваше, той беше започнал да я преследва още в мига, в който я беше зърнал. Отделяйки се от вратата, Кристи се запита колко ли нещастни жени са били обекти на чувствения чар на лорд Грях. Твърде много, за да бъдат преброени, сигурна беше тя.
Проклет мъж! Той беше женен. Нямаше ли съвест? Нямаше ли морал? Игра ли беше за него съблазняването на жените? Очевидно, защото бе извънредно добър в това. Тя взе свещта, оставена в антрето, за да освети пътя си, и се заизкачва по стълбите. Когато стигна горната площадка, се отвори една врата, разкривайки яка млада жена, която притискаше завивка към внушителната си гръд.
— Нямаше защо да ме чакаш, Маргот — каза Кристи, минавайки покрай нея.
— Чух те да влизаш. Видя ли го? Затова ли толкова закъсня тази вечер? Какво стана? Позна ли го? Той позна ли те?
Кристи не искаше да говори за срещата си със Синджън, но дължеше на братовчедка си подробен разказ за всичко, което се беше случило тази вечер. Маргот беше посветена в плана й още от самото начало, макар че имаше сериозни опасения.
— Ела в стаята ми, Маргот. Ще ти разкажа за тази вечер, докато ми помагаш да се съблека.
Маргот последва Кристи в нейната стая, широко отворила любопитни очи.
— Лорд Дарби достоен ли е за репутацията си?
— Повече от достатъчно — беше приглушеният отговор на Кристи, докато Маргот измъкваше роклята над главата й. — Не знаеше коя съм, ако това се питаш.
— Говори ли с него? Той заинтересува ли се от тебе?
— Беше заинтересуван повече, отколкото се бях надявала. О, Маргот, той е точно толкова красив, колкото бяхме чували. Не помнех нищо от него, с изключение на тъмните му очи. Никога няма да ги забравя.
— Спомням си, че го ритна по време на венчавката и му се изплези. А на обяда след церемонията отказа да седнеш до него. Нарече го английски убиец.
Кристи изстена. Беше забравила това. Не беше за чудене, че той не се бе връщал в Шотландия, за да консумира брака им.
— Синджън всъщност ме преследваше тази вечер — довери й Кристи, настанявайки се в леглото. — Предполагам, че е защото бях ново лице.
— Той повярва ли на лъжите ти?
Кристи кимна тържествено.
— Имам основание да мисля, че е повярвал.
— И така, кога ще стане това? — запита кисело Маргот.
— Той иска да те види пак, нали?
Кристи се изчерви, неспособна да скрие прилива на емоции, който я завладя при мисълта какво щеше да се случи между нея и Синджън утре вечер.
— Ще дойде тук. Утре вечер. Да, иска да ме види отново. Той е създание, подтиквано от страст. Хедонист, който живее заради удоволствието. Всичко, което сме чували за него, бледнее пред реалността.
— Сигурна ли си, че това искаш? — запита неуверено Маргот.
— Още не е прекалено късно да си тръгнем и да се скрием в Гленмур.
Кристи поклати отрицателно глава, което накара пищните й медни къдрици да се завъртят около нея.
— Не. Вече е прекалено късно да се връщаме. Ти искаш ли да се омъжа за Калъм Камерън?
Маргот пребледня.
— Не, не искам.
— Ако подам петиция до английските съдилища за анулиране, може да ми откажат. Дори не съм сигурна, че Синджън би позволил на нашия брак да приключи, защото той, изглежда, е доволен от сегашното положение.
— О, да — каза Маргот с нотка сарказъм. — И богатее от потта ни.
— Отсъстващ съпруг е по-добре от съпруг, който да ме командва с желязна ръка. Поне Синджън ме игнорира и ми позволява да правя каквото си искам.