Джоузи занемя. „Да заглади нашия сняг?“
Майка й пак тръгна към вратата, но внезапно спря, когато се чу звук, напомнящ чуруликане. Джоузи изтръпна и крадешком погледна чантата си.
— Какво е това? — Маргарет се озърна, сякаш очакваше да я нападнат зловещите птици на Хичкок. — Какъв е този звук?
— Ами… мобилният ми телефон звъни.
— Дала си номера? На кого?
— Казва се Клоуи Финли и сме приятелки — отвърна Джоузи, взе чантата и извади телефона. Даваше си сметка, че рано или късно майка й ще научи за Клоуи, но предпочиташе да е по-късно. Поне докато позабравеше, че е била зарязана от дъщеря си във фризьорския салон.
Маргарет пребледня:
— Финли, така ли? Кой ти каза за нея?
— Не те разбирам. Какво да ми кажат?
— Нищо. — Майка й хвана по-здраво бастуна си и излезе.
Джоузи натисна бутона на телефона:
— Ало?
— Честит празник! — изчурулика приятелката й. За пръв път, откакто двете се бяха запознали, гласът й издаваше радост. — Хвани се за нещо, за да не паднеш. Ще купувам къща! Къщата на Съмъртайм Роуд!
Джоузи смаяно прокара длан по челото си:
— Какво? Наистина ли? Как…
— Вчера се запознах със собствениците. Всъщност пренощувах у тях заради бурята. Дълга история. Така или иначе те са решили да намалят цената на къщата. И се съгласиха да я продадат на мен!
— Господи, страхотна новина!
— Имам да върша толкова много неща, а в главата ми е пълна каша.
— Ако ти трябват пари, аз съм насреща.
— Благодаря. Ще се справя и сама. Имам право на голям кредит, разполагам със спестявания и вече няма да плащам наем за онзи склад.
— Много се радвам, че си щастлива.
— Пак ще ти се обадя.
— Честито — добави Джоузи, но приятелката й вече беше прекъснала връзката.
— Какво е станало? — провикна се Дела Лий.
Джоузи се приближи до дрешника и отвори вратата:
— Клоуи си купува къща.
Натрапницата беше навлякла пуловера и ботушите, с които Джоузи бе излязла да прави снежен човек.
— Много мило, че предложи да й помогнеш — отбеляза снизходително.
— Харесвам я. — Джоузи взе една рокля. — И веднага свали пуловера и ботушите ми!
— Дръжте се една за друга, чу ли?
— Защо? За какво намекваш?
Дела Лий сви рамене:
— За нищо.
Джоузи въздъхна и се обърна. Пак този влудяващ отговор!
След два дни (беше събота) Клоуи отново се обади и предложи да разведе приятелката си из къщата на Съмъртайм Роуд. Уговориха се да се срещнат там следобед. Джоузи се зарадва, че поне за малко ще се махне от къщи. Майка й беше станала нетърпима.
Цялото й същество излъчваше толкова силно неодобрение, че около нея се образуваше статично електричество. В петък и събота сутринта Джоузи нарочно не бе излязла да поздрави Адам, когато им донесе пощата, затова тези два дни й се бяха сторили още по-безкрайни.
В петък тя се беше изтегнала на леглото си и четеше книга, но усети приближаването му. Стана и отиде до прозореца. Маргарет така се беше вбесила от снежния човек, че настоя градинарят да зареже празничната трапеза и веднага да дойде, за да го събори. Адам спря пред къщата, усмихна се и поклати глава, като видя, че творението му го няма. После тръгна по каменната пътека към къщата.
Вместо да го посрещне, Джоузи пак се излегна на кревата.
— Какво е станало? — обади се натрапницата, превзела дрешника й.
— Нищо. — Тя пъхна под главата си още една възглавница и взе любовното романче, което бе заела от Клоуи.
— Защо отиде до прозореца?
— Сметка ли ми държиш какво правя в собствената си стая?
— Сетих се. Твоят пощальон е дошъл. Няма ли да излезеш да се видите? Мислех, че онази вечер се налудувахте в снега. Криеш ли нещо от мен? Да не те е обидил с нещо? Само ми кажи и ще му дам да се разбере! Ще му сритам задника! — Дела Лий запрати навън една обувка.
Джоузи стана да я прибере обратно в дрешника. Стана й забавно и дори се трогна, че Дела иска да я защити.
— Не ме е обидил — промърмори.
— Тогава защо не искаш да го видиш?
— Не ми се иска да разбера кой Адам е пред вратата — онзи, който иска да запази статуквото, или другият, който ме повика да направим снежен човек.
Дела Лий неочаквано се усмихна. Въпреки неправилните й предни зъби, усмивката й беше очарователна.
— Ти го заинтригува дотолкова, че сам да дойде при теб. Отлична тактика.