Джоузи забели очи и отново се просна на леглото:
— Не съм прилагала никаква тактика.
— Не и умишлено. Но аз самата бих постъпила точно така. Май започвам да ти въздействам. Нищо чудно да съм се вселила в мозъка ти.
Едва ли бе чудно, че Джоузи се зарадва на повода поне за малко да се изплъзне от начумерената си майка и нахалната си „квартирантка“. Снегорините бяха разчистили пътищата и движението беше доста интензивно. Гостите на ски курорта и хора, тръгнали да пазаруват за празниците, се тълпяха в магазините в центъра. Празничният сезон официално бе открит и градчето приличаше на райско кътче от коледна картичка.
Всяка зима Балд Слоуп се превръщаше в сбъдната мечта на Марко Чирини.
Зелда и Джордж радушно посрещнаха двете приятелки. Личеше си, че искрено са обикнали Клоуи. А пък ако се съдеше по количеството книги, които притежаваха, тя беше намерила сродни души. Въодушевлението й беше заразително. Докато с Джоузи влизаха от стая в стая, тя обясняваше кои мебели от къщата на прародителите й ще подхождат на всяко помещение; само от време на време лицето й помръкваше, като си спомнеше, че дадена вещ или мебел принадлежи на Джейк. Джоузи разбра, че тя жадува да покаже къщата на него, не на нея. Надяваше се Адам да го е принудил да издаде името на онази жена. Онази вечер не беше повдигнал този въпрос, пък и тогава двамата бяха прекалено заети със снежния човек. Непременно трябваше да говори с него, и то скоро.
След като обиколиха цялата къща, отидоха в кухнята и завариха двамата старци да пият кафе. Зелда побърза да налее и на гостенките.
— Сега разбирам защо сте приятелки — заяви. Интелигентните й очи сякаш виждаха скритите неща и четяха мисли. — Двете дори си приличате.
Двете млади жени изненадано се спогледаха. Джоузи така беше свикнала майка й да се обижда, когато я сравняваха с нея, че се изненада, когато Клоуи се засмя и възкликна:
— Божичко, вярно е. Даже очите ни са с еднакъв цвят. Да не говорим за косите ни, тези буйни гриви.
Изведнъж нещо жегна Джоузи.
„Не! Невъзможно! Проклета да си, Дела Лий!“ — помисли си.
Клоуи разговаряше със старците и като стана дума за задния двор, тя възторжено възкликна:
— Джоузи, ела да ти го покажа!
Взеха чашите с кафе и излязоха на остъклената веранда. Задният двор беше достатъчно голям за плувен басейн, но Клоуи заяви, че семейство Крамдън години наред са поддържали чудесна градина и тя ще се опита да продължи традицията.
— Спомняш ли си баща си? — ни в клин, ни в ръкав изтърси Джоузи.
Приятелката й повдигна вежди, изненадана от внезапната смяна на темата.
— Всъщност никога не съм го виждала и не знам кой е. Името му не фигурира в моето свидетелство за раждане. Мама забременяла с мен, когато била на осемнайсет. Три дни след раждането ми заминала нанякъде и повече не се върнала. Мисля, споменах, че съм отгледана от прабаба и прадядо.
— Не си се опитвала да разбереш кой е баща ти?
— Не. Като малка си измислях приказки за него. В най-любимата ми той беше член на европейска кралска династия. Понякога си фантазирах, че е прочут рокпевец. Или че е от друга планета. Ала отдавна осъзнах, че ако разбера кой е, много ще се разочаровам. Предпочитам да мисля, че той горчиво съжалява, задето не ме познава, и че години наред тайно е бдял над мен. Че мама е избягала при него и двамата са щастливи заедно. — Клоуи внезапно се усмихна. — Прощавай, отново започнах да си фантазирам. Защо питаш?
— Сетих се за моя баща.
— Бил е велик човек.
Джоузи разсеяно кимна.
— Момичета! — Джордж надникна през отворената задна врата. — Има ли кандидатки за пай?
— Накара ме да попитам господин Ламар за друга жена, която баща ми е подкупил. Смяташ, че е майката на Клоуи, нали? — След като късно следобед се прибра у дома, Джоузи отиде право в стаята си и отвори вратата на дрешника. Леко се задъхваше, но не защото тичешком бе изкачила стъпалата; задушаваше я пристъп на паника, предизвикан от осъзнаването на първостепенната роля, която Дела Лий бе започнала да играе в живота й. — Смяташ, че Клоуи също му е дъщеря! Още първия ден от появата ти тук заговори за нея, знаеше името й. И непрекъснато ме пращаше за нейните сандвичи, макар че не ги докосваш.
— Ама и ти си един бавен реотан! Сума време не можа да загрееш. Какво, да не си сляпа? — Дела Лий вдигна поглед от колажа, върху който се трудеше бог знае колко дни. Днес беше прибрала косата си на опашка и я беше завързала с един от чорапогащниците, които Джоузи беше взела от чекмеджетата в къщата й. — Обаче Клоуи не знае. Родителката й взела парите на Марко и се изпарила яко дим. Прочетох го в дневниците на мама. Описала е подробно любовната им връзка.