— Виж, извинявай, задето казах, че Джоузи е дебелана — провикна се от дневната Джейк. — Не биваше да злословя по неин адрес.
— Точно така. — Адам взе от кухненския плот бутилката с бира и отиде да седне на канапето.
— Клоуи много ще се зарадва — добави Джейк. — Открай време мърмори, че не излизаш с момичета.
Адам знаеше, че приятелят му напразно се беше опитвал да се свърже с нея, за да разбере дали наистина смята да купи къщата.
— Още ли не сте се чули?
— Не. Не си вдига телефона — отвърна Джейк, без да откъсва очи от екрана на телевизора. — Много се радвам за вас с Джоузи.
— Благодаря.
Джейк помълча, после изведнъж изтърси:
— Да знаеш как ми се яде шоколадова торта…
В понеделник малко след дванайсет на обяд Джейк тръгна към кафенето на Клоуи. През почивните дни едва се беше сдържал да не отиде в апартамента, за да я види.
Клоуи щеше да купи къща!
Бавно, но сигурно се отдалечаваше от него и той не знаеше как да я спре.
След като беше преминала обедната навалица, Клоуи си бе позволила малка почивка — седеше до малката масичка в кафенето и четеше книга, озаглавена „Подробен справочник за всеки притежател на къща“. Беше сплела косата си на дълга плитка, която стигаше почти до кръста й. Винаги я носеше така, когато отиваха на ски или на поход в планината. Понякога сутрин заставаше пред огледалото в банята и въздишаше, вдигайки ръце да укроти непокорната си грива. Джейк помнеше как гърдите й също се повдигаха, а той заставаше зад нея, обгръщаше ги с длани и обсипваше с целувки шията й. Веднъж дори се любиха в тази поза, докато наблюдаваха отраженията си в огледалото.
Клоуи дълбоко си пое въздух, сякаш беше доловила някаква опасност. Вдигна глава и видя кой се приближава към нея. Скочи на крака и изтича зад щанда. Джейк мислено й благодари, че този път тя не се скри в склада.
Спря на няколко метра от щанда и промърмори:
— Не бягай от мен.
Клоуи посочи кафемашината:
— Водата завря.
Той се удиви, че тя още притежава способността да долавя чувствата му и че неговите емоции още пораждат у нея силно плътско желание.
— Нищо не се е променило, а? — подхвърли, за да поведе разговор.
— Не престана, след като ми каза за другата жена. Може би щеше да ми е по-леко, ако се беше случило.
Джейк не отговори веднага. Хапливата й забележка не бе като удар под пояса, нито като куршум, който премина над главата му, а беше попаднала право в целта.
— През празничните дни няколко пъти се опитах да се свържа с теб.
— Знам. — Тя сякаш се чудеше къде да си дене ръцете. Стисна ги пред себе си, после ги скръсти на гърдите си. Накрая ги пъхна в джобовете на джинсите си. — Имах малко работа.
— Съжалявам, че не беше на празненството на нашите по случай Деня на благодарността.
— И аз съжалявам, че не присъствах. Как мина?
— Право да ти кажа, не знам. Мама изгони двама ни с Адам, задето се замеряхме със снежни топки.
Клоуи неволно се усмихна.
— Чу ли, че Адам и Джоузи Чирини имат среща?
— Да, днес тя ми се обади да ми каже. Много се радвам за тях.
— Сигурен съм… Аз пък чух, че купуваш къщата на Съмъртайм Роуд — добави той и в следващия миг съжали. Не биваше да подхваща тази тема без всякакво предисловие, небрежният му тон също бе погрешен. Всъщност цялото му поведение беше погрешно. Действаше като насън, нямаше представа какво прави. Искаше само да е до нея. С всеки изминал ден раздялата ставаше все по-непоносима, всеки миг без Клоуи беше изтезание. Тя обсебваше мислите му през безсънните му нощи под покрива на Адам. Осъзнаваше, че трябва да стои настрана, да не я притиска и да се надява да му прости. Пък и какво друго можеше да стори, след като разкаянието му не беше достатъчно? Само че всичко в него се бунтуваше срещу пасивното чакане, срещу невъзможността да оправи нещата.
Клоуи се поколеба и го изгледа изпитателно, сякаш очакваше изражението му да й подскаже как да отговори.
— Озовах се там в подходящия момент — промълви накрая. — Късметът ми се усмихна.
— Знам колко харесваш тази къща. Радвам се, че ще е твоя. — Искаше да я попита защо е взела решението без него. Искаше да сподели щастието й. Кой по-добре от него знаеше какво означава за нея онази къща?
— Благодаря.