— Какво смяташ да правиш, Клоуи? Ще се изнесеш ли от апартамента?
— Веднага щом адвокатът оформи документите по сделката. Но ако искаш да се върнеш в жилището, ще намеря при кого временно да се подслоня…
— Не! — прекъсна я той. Страхуваше се, че ако продължи в същия дух, още повече ще я отблъсне от себе си. — Остани там. Жилището е и твое.
Клоуи поклати глава.
— Не е вярно.
Джейк смаяно я изгледа. Дали пък не беше купила къщата, защото в апартамента му се беше чувствала като на чуждо място?
— Скъпа, не си криви душата. Никога не съм се държал като собственик на жилището, не съм изтъквал, че не ти принадлежи.
— Не отричам.
— Кажи ми какво да направя. Кажи как да те убедя да се върнеш при мен. Не искам да те загубя, но не знам как да те накарам да останеш.
— Как се казва онази жена? — прошепна тя.
Той наведе глава. Беше в задънена улица. Готов ли бе да рискува всичко, за да изпълни желанието й? Щеше ли да се осмели?
— Ако ти кажа, ще ми простиш ли? — Погледна я в очите и добави: — Така ли да те разбирам?
Клоуи мълчеше.
Джейк мина зад щанда и тръгна към нея. Тя притисна гръб до стената и протегна ръка:
— Недей!
Той сякаш не я чу. Приближи се до нея, хвана дланта й и я притисна до гърдите си:
— Ще ми простиш ли, ако ти кажа? — повтори и се учуди на себе си. Не предполагаше, че е склонен да направи нещо, което да компрометира работата му по делото „Бийзли“. Но и не предполагаше, че може да изневери на любимата си, нито че ще страда толкова силно. Клоуи се опита да издърпа ръката си, обаче той я хвана и я задържа. Тя не се възпротиви. Дори му се стори, че се опитва да го придърпа. Неволно пристъпиха един към друг. Гореща вълна се разля по тялото на Джейк. Очите на Клоуи се премрежиха.
— Джейк, аз…
— Джейк! — избумтя мъжки глас и отекна във фоайето на Съдебната палата.
Младият мъж се обърна и видя, че баща му бърза към кафенето.
Кайл Ярдли застана пред щанда и нареди на сина си:
— Ела да си поговорим!
Младата жена се опита да си издърпа ръката. Джейк се извърна към нея и я погледна в очите, опитвайки се да върне вълшебния миг, който безвъзвратно беше отлетял.
— Върви си, татко — процеди.
— Предупредих те да не се срещаш с нея! — сопна се Кайл.
Джейк пламна от гняв. Този път баща му наистина беше прекалил. Как можа да изтърси това пред Клоуи?
Тя изглеждаше объркана и дори поуплашена. Отново се опита да си издърпа ръката.
— Моментът не е подходящ — заяви Джейк, без да откъсва поглед от нея, сякаш чрез силата на мислите си й внушаваше да усети чувствата му, да разбере, че всичко ще бъде наред. Господи, преди малко бе на ръба да си я върне!
— Няма да допусна да провалиш всичко, Джейк. Клоуи, извинявай.
Тя озадачено го изгледа. Усещаше, че се случва нещо, че грубото му отношение е преднамерено, но не знаеше причината.
— За какво се извиняваш?
— Татко, напусни веднага! — извика Джейк.
— Идваш с мен! — нареди Кайл, сякаш не го беше чул.
Джейк познаваше баща си и знаеше, че той няма да отстъпи. Пусна ръката на Клоуи, обгърна с длани лицето й:
— Връзката ни не е приключила, нали?
— Докога ще чакам? — намръщи се Кайл.
Джейк неохотно отпусна ръце. Като мина край кафемашината, чу как водата ври и изпита леко, но скъпоценно задоволство.
Прекоси просторното фоайе, баща му го следваше по петите. На улицата ги лъхна студен въздух, просмукан с влага от снега, паднал преди седмица.
— Не се намесвай, чуваш ли? — извика Джейк.
— Как да не се намеся, като ти провали всичко? Май не си даваш сметка какво правиш. Казах ти да не поддържаш контакт с Клоуи. Само така щеше да я накараш да се върне при теб. И нали се разбрахме да купиш къщата преди нея? Ако знаех, че си толкова малодушен и безхарактерен, щях да взема нещата в свои ръце. Но не, младият господин мълчи и се изживява като страдалец! Тази сутрин телефонирах на собствениците и те заявиха, че не приемат други оферти. Сега вече със сигурност изпусна момичето!
Джейк се втренчи в баща си. Не проумяваше защо Кайл вечно е недоволен. Какво лошо имаше в това да похвалиш някого, ако е заслужил? Само че Кайл виждаше само минусите на сина си и бе сляп за плюсовете му.
— Чуй ме, татко, чуй ме добре. В живота си имам повече постижения, отколкото грешки. Но за теб вечно ще си остана малодушен неудачник. Не и за Клоуи. Само тя ме вижда в истинската ми светлина. Ти ме предизвика да избера и вече взех решение: повече вярвам в нейното великодушие, отколкото в твоето. Довиждане.