Зацелува я още по-страстно. Хвана ръцете й и ги обви около шията си, после пъхна длани под палтото й и я придърпа към себе си. Повдигна пуловера й. Джоузи неволно ахна, когато ледените му пръсти докоснаха гърба й под тясната блузка.
Той леко се отдръпна:
— Студено ли ти е?
— Не.
Без да откъсва очи от лицето й, Адам плъзна ръце около кръста й и усети как тя потръпва в очакване на ледената милувка.
Отново я зацелува, дори по-пламенно отпреди. Измъкна едната си ръка изпод пуловера й и притисна Джоузи до себе си, сякаш искаше да се слеят. Тя гърлено изстена, отдавайки се на ласките му, трепереща от желание и от боязън.
„Бързо! — помисли си той. — По-бързо! По-бързо!“
Изведнъж се опомни и отстъпи назад. За пръв път след злополуката бе изпитал позната радостна тръпка, отново се беше почувствал жив. Само че открай време прибързваше. Това беше запазената му марка. Причината за провала му. Дълбоко си пое дъх, опитвайки се да се вземе в ръце.
— Аз… ще те изпратя до вас — промърмори и прокара пръсти през косата си. — Иначе прислужницата ти може да ме урочаса, да ме накаже с някакво проклятие.
— Обещай, че пак ще го направиш — тихичко каза тя.
Адам се засмя:
— Отсега нататък няма да пропусна нито една възможност. — Прегърна я през кръста и се вкопчи в нея, като че ли търсеше опора. Имаше чувството, че виси на косъм и всеки миг ще падне в пропастта. Ала Джоузи му вдъхваше увереност, че ще се справи, че няма да се остави смъртта да го победи. Чувството беше прекрасно, но и малко го плашеше.
Двамата отново тръгнаха по алеята.
— Я повтори! — обади се от дрешника Дела Лий тъкмо когато Джоузи вече се унасяше.
— Той ме целуна — сънено измънка тя.
— Не така! Кажи го като преди.
Джоузи се усмихна:
— Беше най-прекрасната първа целувка в историята на първите целувки. Бе сладка като захар. И топла като пай. Светът се отвори пред мен, стори ми се, че пропадам. Не знаех къде се намирам и не ме беше грижа. Защото единственият, който ме интересуваше, бе до мен.
Двете замълчаха. Джоузи отново се унесе и Дела Лий отново смути съня й:
— Мисля, че раят е нещо като първата целувка.
— Надявам се.
— И аз.
Декемврийската сбирка на дамския клуб беше в четвъртък следобед и Маргарет очакваше, че Джоузи ще откаже да я заведе с колата. Цяла седмица се самонавива, докато започна да изпитва искрено негодувание и се вживя в ролята си на нещастна жена, забравена от всички и най-вече от дъщеря си. Имаше и друга възможност, която й беше още по-неприятна от това да си остане вкъщи — Роули да я вземе с таксито, за да му служи като параван, докато флиртува с Анабел. Джоузи спокойно можеше да й скрои подобен номер. Беше прекалено заета да говори по телефона с пощальона и с онази Финли и пет пари не даваше за майка си. А пък и сутрин вечно бе умърлушена, сякаш си лягаше много късно. Какво ли правеше по цяла нощ?
Обаче се оказа, че напразно се е ядосвала. В уречения час Джоузи влезе в дневната и попита майка си дали е готова.
В разстояние на един месец коренно се беше променила. Напомняше на Маргарет за братовчедките на Марко, които един ден неочаквано пристигнаха в Балд Слоуп направо от Италия. Бяха магически жени — дългокоси и едрогърди — и пристъпваха грациозно като балерини. Всяко тяхно движение бе съпроводено от мелодичното иззвънтяване на гривните им, напомнящо звука на камбанки, полюшвани от вятъра. Маргарет (тогава още младоженка) бе запленена от тях, но само след час Марко ги отведе в Ашвил, където останаха, докато си заминаха обратно за родината. Той се срамуваше от тях, защото бяха земни и първични, чувствени и необразовани. В къщата му никога повече не стъпиха родственици от Италия.
— Хм, изненадвам се, че си тук — заядливо подхвърли Маргарет.
— Защо? — Джоузи си сложи ръкавиците.
— Мислех, че си заета с по-важни дела.
— Грешиш, мамо.
Маргарет критично я огледа — това беше единственото й оръжие.
— От кой битпазар купи този шал?
Дъщеря й машинално го докосна:
— Не е от битпазар, а от магазина на Нова Бери.
— Сто пъти съм ти казвала, че този цвят не ти отива.
— Аз пък съм на обратното мнение.
— Твоят пощаджия ли ти го каза?
— Всъщност да.
Изведнъж Маргарет осъзна, че изпитва завист. Завиждаше на дъщеря си, защото в живота й имаше мъж, с когото тя бе щастлива, който й правеше комплименти, който й казваше, че червеното много й отива. Ужаси се от себе си, безмълвно мина край Джоузи и тръгна към колата.