След малко спряха пред къщата на госпожа Херцог, където се провеждаха ежемесечните сбирки на клуба. Роули вече беше пристигнал и тъкмо отваряше вратата на таксито, за да слезе Анабел Дрейк. Пред неговия автомобил беше спряло второ такси и шофьорът помагаше на друга дама фирмата „Таксита Пелам“ процъфтяваше покрай възрастните дами от висшето общество и многобройните скиори и туристи и разполагаше с три коли и два минибуса. Анабел видя Маргарет и я изчака, за да влязат заедно. Джоузи ги последва.
— Знаех си, че тези слухове за двама ни ще изплашат Роули. — Анабел кокетно се усмихна. — Днес ни в клин, ни в ръкав ми каза: „Добре, че Маргарет се съгласи да пътува с нас.“ Смятам, че ще е по-спокоен, ако винаги съм с приятелка, та злите езици да престанат да ме изкарват негова любовница. Защо по-често не се возим заедно, скъпа моя?
Маргарет се обърна. Роули стоеше на тротоара и ги наблюдаваше.
Събранието на дамското дружество започна по-късно от обявения час, защото всички обсъждаха последната новина — тази сутрин в река Грийн Коув бяха открили труп. Маргарет беше научила за случилото се от Хелена, която говореше само за това по време на закуската. После прислужницата буквално превъртя — заокачва над вратите торбички, пълни с бог знае какво, и подскачаше при всеки звук. Щората от градчето още не бяха забравили убийството, извършено от Бийзли, и дамите на сбирката тревожно мърмореха помежду си: „Пак ли убийство? Няма ли кой да ни защити? Не е редно да има престъпления в Балд Слоуп.“
Маргарет не се включи в разговора. Вятърничавите брътвежи бяха за глупачки, неуверени в себе си и в решенията си. Тя не желаеше да се приравни с тях. Приближи се до прозореца и погледна навън. Роули стоеше до таксито си. Тя не разбираше защо беше изтърсил пред Анабел онази глупост. Нямаше как да не знае, че онази празноглава жена ще повтори думите му пред нея, Маргарет. По всичко личеше, че събранието няма да започне скоро; тя се обърна и тръгна към външната врата. Джоузи се изправи и я последва:
— Какво има, мамо?
Маргарет отвори вратата:
— Забравих нещо в колата.
— Аз ще ти го донеса.
— Не, аз ще отида.
— Но ти си без палто…
— Няма да се бавя! — сопна се Маргарет и излезе.
Независимо какво беше времето, Роули винаги се облягаше на таксито си и се взираше в къщата, сякаш очакваше да се случи тъкмо това — Маргарет да се приближи до него.
— Анабел ме осведоми какво си казал — започна тя без предисловия. — Намерете си другиго, който да се вози с вас, за да не тръгнат клюки, че сте любовници. — Усети, че в гласа й се прокрадва горчивина, но вече не можеше да се спре. — Отказвам да съм ви параван. Никога не съм ти се подигравала, не съм се държала снизходително. Всъщност правех всичко възможно да не те засегна. Защо ме унижаваш след толкова години? Отказвам да ме замесваш, чуваш ли?
Роули се навъси, но не каза нито дума.
— Марко щеше да те съсипе — продължи тя, макар да знаеше, че вече е прекалено късно за обяснения. — Ти беше в безопасност, докато съпругът ми бе в неведение с кого съм била онази вечер. Можеше да обърнеш нова страница и да заживееш щастливо с жена, която те цени повече от богатството и високото обществено положение. Но след като Марко почина, а ти още не се беше оженил, си казах, че може би още има надежда за двама ни. Явно сгреших. Разбирам защо продължаваш да ме мразиш, защо отказваш да ми говориш. Никога не съм отричала, че аз съм виновна за случилото се. Обаче това не означава, че имаш право да ме замесваш в любовната си историйка с Анабел. Може да съм го заслужила, ала сърцето ми няма да го понесе.
Обърна му гръб и влезе обратно в къщата, вкопчвайки се в жалките останки от достойнството си. Нямаше да завижда на дъщеря си. Нито на Анабел! Беше направила своя избор и до края на живота си щеше да си носи последствията. Точка по въпроса!
Най-сетне събранието приключи и дамите започнаха да се разотиват. Роули чакаше Анабел, но намръщено се втренчи в Маргарет и я проследи с поглед, докато двете с Джоузи вървяха към кадилака.
Щом се прибраха у дома, Хелена побърза да заключи вратата. Взе палтото и чантата на Маргарет и предупреди майката и дъщерята да не се подхлъзнат върху оранжевите камъчета, които бе наредила край праговете на всички помещения.
Джоузи забърза към стаята си. Маргарет примирено въздъхна и отиде в дневната, за да изчака прислужницата да й занесе чаша с вода и болкоуспокояващото, което вземаше след всяко пренапрежение. Докуца до любимото си кресло и се отпусна на него.