Кой допускаше грешка в този момент? Бог, задето, макар й незаслужено, й даваше втори шанс, или тя, задето отказваше да се възползва?
— Чакай, Роули — промълви.
Той спря, но остана с гръб към нея.
Маргарет дълбоко си пое дъх и каза онова, което трябваше да изрече преди четирийсет години:
— Моля те, не си отивай.
Тринайсета глава
Горчиви хапове
Този следобед Клоуи се задържа до късно в кафенето. Секунди след като се върна в апартамента, на вратата се позвъни. Тя остави палтото си и отиде да отвори. Едва не припадна от изненада, като видя майката на Джейк — както обикновено много елегантна, но някак неспокойна.
— Фейт! Какво те води тук?
Фейт се усмихна и вдигна някаква кошница:
— Донесох ти подарък.
— О, да, прочутите коледни кошници.
Всяка година майката на Джейк поднасяше на приятелите си кошници, пълни с най-отбрани празнични специалитети. Месеци преди това готвачката преглеждаше рецептите, а след Деня на благодарността приготвяше „мостри“, които Фейт опитваше и одобряваше или отхвърляше.
— Знам колко обичаше да пробваш ястията заедно с мен — усмихна се тя. — Дано одобриш тазгодишния ми избор.
— Ти си жена с изискан вкус и не можеш да сгрешиш. Благодаря ти. Заповядай, влез. — Младата жена взе кошницата и отстъпи назад, за да направи път на гостенката. Остави подаръка на масичката до вратата и попита: — Какво да ти предложа?
— Нищо, благодаря. — Фейт нервно закопчаваше и разкопчаваше чантата си. — Чух, че купуваш къща на Съмъртайм Роуд.
„Затова ли е дошла? — запита се Клоуи. — Сигурно иска да разбере кога ще се изнеса от апартамента. Дали ще ме помоли да напусна?“ Не очакваше подобно нещо от Фейт, но след като беше чула как Кайл предупреждава сина си да не се доближава до нея, вече не знаеше какво да мисли. Възможно ли беше родителите на Джейк да го насърчават да я зареже? Само като си го помисли, сърцето я заболя. Тя искрено ги обичаше.
— Да, вярно е — промълви.
— Обади се, като се нанесеш. Ще ти донеса специална кошница за новодомци.
— Добре — промърмори Клоуи. Вече съвсем се беше объркала.
Фейт, която все така стоеше до вратата, се огледа. Мълчанието се проточи, стана неловко.
— Радвам се — изведнъж изтърси гостенката.
— Моля?
— Радвам се, че купуваш къщата. Важно е да притежаваш нещо свое. Ти си практична и умна. Открай време харесвам тези твои качества. — Най-сетне тя влезе в дневната. Изглежда, нещо я измъчваше. — Ще те питам нещо и те моля да бъдеш откровена. Обвиняваш ли ме за постъпката на Джейк?
— Да те обвинявам ли? — сепна се Клоуи. — Не, разбира се.
Фейт седна на края на канапето и скръсти ръце на скута си:
— Не исках той да заприлича на баща си.
— Не е заприличал.
— Поне ти е признал, а не си го научила от другите. И той искрено се е разкайвал. Моля те, кажи, че е съжалявал.
— Да, много.
— Хубаво. Чудесно. — Фейт въздъхна. — Много го обичам, Клоуи. Направих всичко възможно Кайл да не го изпрати в училище с пансион, но накрая склоних, въпреки че сърцето ми се късаше. Реших, че поне така няма да е ежедневно под влиянието на баща си. Може би постъпих правилно. От друга страна, ако бях по-близка с него, вероятно той щеше да разбере, че подобно отношение към една жена е недопустимо.
Младата жена предпочиташе да сменят темата, но все пак седна до нея и каза:
— Джейк е прекрасен човек и уважава жените. Добре си го възпитала. Знай, че и той много те обича.
Фейт се усмихна и сведе поглед:
— Принудих те да го защитиш, макар това да е последното, което би желала, но все пак се опитваш да ме окуражиш. Благодаря ти. Наистина дойдох само да ти дам традиционната кошница и да те видя. Липсваше ми.
— И ти на мен.
— Е, аз тръгвам. И не забравяй да ме поканиш, когато се преместиш.
— Непременно. — Клоуи я изпрати до вратата; чувстваше се още по-объркана.
Фейт излезе на площадката, направи две стъпки и възкликна:
— Божичко!
Клоуи надникна навън и видя, че Джулиан се е облегнал на стената срещу вратата й Фейт се втренчи в него, както правеха всички жени, после заслиза по стълбището, но няколко пъти се обърна и за малко не се спъна. Той невъзмутимо я проследи с поглед, сетне извърна очи към Клоуи.
Не помръдна, само й се усмихна. Дългата му коса беше разпусната и сякаш летеше около него. Дори от разстояние тя усети магнетизма му.