— Джулиан — промърмори, — какво търсиш тук?
— Ами отдавна не сме се чували. Реших да проверя как си. — Думите му я обгърнаха като парфюм. Усещането беше приятно и успокояващо, особено след мъчителната среща с майката на Джейк.
— Извинявай. Бях заета.
— Сдобри ли се с гаджето? — подхвърли той, въпреки че вече знаеше отговора.
— Не.
— Няма ли да ме поканиш в жилището си?
Тя се поколеба. Струваше й се нередно Джулиан да влезе в апартамента на Джейк.
— Не е мое.
— Не живееш ли тук? — изненада се той. — Значи са ме излъгали.
— Мисълта ми беше, че жилището е на Джейк. Затова купих къща.
— Сериозно? Непременно ми я покажи. Май и аз скоро ще си търся квартира. Може би ще ми помогнеш.
— Как?
— Колко спални има в новата ти къща?
Клоуи отново се поколеба.
— Три. Защо питаш?
— Просто така. Готова ли си да разбереш с коя е спал Джейк?
Сърцето й се разтуптя, дланите й се изпотиха.
— Затова ли си дошъл?
— Разбира се, красавице. Хвърлих толкова труд да се добера до информацията, а ти не благоволи да ми се обадиш. Да вървим. — Той се отлепи от стената и заслиза по стълбището.
— Къде отиваме? — провикна се Клоуи.
— Да вземем колата ти. Не искаш ли да видиш къде живее тази жена?
Клоуи си каза, че не е търсила тази информация, а я е научила случайно. Това означаваше, че е трябвало да разбере истината.
Или пък си внушаваше?
Остана пред вратата още секунда. Кое беше по-лошо — да научи името на съперницата си или никога да не го узнае?
— Идвам! — извика и грабна палтото и чантата си.
Щом седнаха в колата й, Джулиан попита:
— Сигурна ли си, че го искаш?
— Разбира се.
— Добре. В края на улицата завий вляво и карай към католическата църква на булевард „Ол Сейнтс“.
Клоуи пусна радиото, настроено на станция, която предаваше музика от осемдесетте. След половин час, тъкмо когато спряха на един светофар, прекъснаха редовната програма за извънредна новинарска емисия:
— От полицията потвърдиха, че тази сутрин човек, който бягал из парка, е открил труп в река Грийн Коув. Засега се съобщава само, че трупът е на жена и очевидно е престоял във водата най-малко няколко седмици.
— Какъв ужас! — Тя потрепери. Първата й мисъл беше да отскочи до службата на Джейк и да разбере дали в прокуратурата знаят нещо повече. Хората в градчето още бяха като на тръни след делото „Бийзли“ и днешната новина отново щеше да разбуни духовете. После си спомни, че вече не може да отиде при него.
Изключи радиото.
Щом излязоха на булеварда, Джулиан каза:
— Завий по Сейнт Джоузеф Лейн. Търси номер дванайсет.
Клоуи се разтрепери, зави й се свят. Едва стигна до посочения адрес, паркира от другата страна на улицата и се загледа в красивата къща в колониален стил зад металната порта с охранителна инсталация.
— Изглежда ми позната, а никога не съм идвала в този квартал… — промълви озадачено.
— Тук живее Ив Бийзли.
Тя рязко извърна глава към него:
— Бийзли?
— Идея си нямаш какво ми струваше да се докопам до нея. Чувствам се омърсен — ухили се Джулиан.
— Джейк е спал с Ив Бийзли, така ли? — повтори Клоуи, сякаш не вярваше на ушите си.
— Познаваш ли я?
— А ти не знаеш ли коя е?
Той сви рамене:
— Нямам представа.
Семейство Бийзли бяха сравнително отскоро в Балд Слоуп. Бяха си купили вила, в която прекарваха три-четири месеца в годината. Уейд беше петдесет и пет годишен пенсиониран борсов посредник, а красивата му съпруга Ив беше с десет години по-млада от него. Никой в градчето не знаеше подробности за тях и нямаше да научи, ако Уейд Бийзли не беше убил прислужницата — нелегална имигрантка — и не беше изхвърлил трупа близо до пътечка в парка.
Доказателствата за вината му бяха само косвени и Джейк, който беше прокурор по делото, се боеше, че съдебните заседатели ще оправдаят обвиняемия. В един момент обаче Ив Бийзли, която от самото начало самоотвержено подкрепяше съпруга си, неочаквано подаде молба за развод и прие да свидетелства срещу него. Само тя знаеше, че Уейд е упражнявал сексуален тормоз върху прислужницата. Само тя знаеше на какво е способен съпругът й, защото вече го бе изпитала на гърба си. По време на убийството гостувала на сестра си в друг град. При завръщането си видяла, че прислужницата я няма, и попитала Уейд какво се е случило. Той заявил: „Не издържа. Не беше корава като теб.“