След показанията й изходът на делото беше ясен.
По време на процеса Джейк непрекъснато си сътрудничеше с Ив Бийзли. Често говореше за нея — казваше, че я съжалява, защото е много мила жена. И че й съчувства, задето всички в Балд Слоуп са я низвергнали. Обвиняваха я, че отначало е била на страната на мъжа си и го е прикривала. Но тя се страхуваше от него, защото години наред я беше тормозил и изнасилвал. Клоуи знаеше, че Джейк й вдъхва спокойствие и увереност. Именно той я беше убедил да свидетелства против Уейд.
А след приключването на делото двамата бяха спали заедно!
Тя вече знаеше истината. И разбираше защо той отказва да й каже с коя е бил през онази нощ. Ако се разчуеше, имаше опасност да обявят процеса за невалиден. Хората щяха да си кажат, че Джейк е прелъстил Ив Бийзли и така я е принудил да даде показания пред съда. Уейд Бийзли щеше да излезе на свобода и никой в градчето вече нямаше да е спокоен за живота си.
Гласът на Джулиан я изтръгна от мислите й:
— Гледай внимателно! Дошли сме тъкмо навреме. Всеки ден в този час госпожата отива на църква.
Клоуи се приведе, сякаш искаше да се скрие. Тежката метална врата се отвори да пропусне елегантно ауди. Зад волана беше Ив Бийзли. Клоуи се осмели да надникне през стъклото и да я огледа. Госпожа Бийзли беше деликатна жена с прошарена коса, но по лицето й нямаше нито една бръчица. Местните клюкари се питаха защо е останала в Балд Слоуп, след като нищо не я задържа в градчето. „Дали не е заради Джейк?“ — помисли си Клоуи.
— Твоето гадже с по-възрастна жена — промърмори Джулиан. — Не е кой знае какъв скандал, обаче на господин прокурора може да му излезе лошо име.
Явно не беше следил делото и не знаеше, че има опасност да бъде анулирано и убиецът да бъде освободен. За втори път в разстояние на един час бе принудена да защитава Джейк, а не й се искаше.
— В службата го смятат за детето чудо. Сигурно са го скъсали от подигравки, че е легнал с толкова възрастна жена — каза, за да насочи Джулиан по погрешна следа. Не желаеше да прости на Джейк, но откри, че болката от постъпката му е изчезнала. На мястото на раната в сърцето й се ширеше празнота.
— Е, вече знаеш — подхвърли спътникът й, който зорко следеше реакцията й. — Успокой се, дай аз да карам. — Слезе от колата и я заобиколи, за да седне зад волана. Клоуи не се възпротиви — и без това не беше в състояние да шофира. „А сега какво? — питаше се. — Какво да правя?“ Досега си мислеше, че щом разбере с коя е спал Джейк, ще й се изясни какво решение да вземе.
Вместо да я закара обратно до апартамента, Джулиан потегли в друга посока и обяви, че я кани на гости в къщата си.
Тя си каза, че ще го остави и ще се прибере у дома. Непременно трябваше да се обади на Джоузи.
— Виж, необходимо ми е време да осмисля постъпката му… — промълви.
— Красавице, най-лошото в момента е да размишляваш. — Той слезе от колата и взе ключовете. — Влез за малко.
Клоуи би излъгала, ако кажеше, че не проявява любопитство да научи нещо повече за този странен и невероятно красив мъж. Ето защо го последва по пътеката към жълтото бунгало. Щом влязоха в дневната, той грабна някакви дрехи, захвърлени на пода, и ги запрати на леглото в другата стая, после пооправи възглавниците на дивана. Изглеждаше притеснен от безредието и въпреки всичко смущението му я очарова.
— Сигурно приятелката ти още не се е върнала.
— От нея няма ни вест, ни кост. А пък мен не ме бива в домакинската работа. Извинявай.
Тя се огледа. Навсякъде личеше женска ръка. На стените висяха кошници с изкуствени рози, възглавничките на белия люлеещ се стол бяха в розово.
— Още се усеща присъствието й — промърмори.
— Всъщност къщата е нейна.
— Аха. И аз живея в апартамента на Джейк.
— Затова ти съчувствам. Знам какво преживяваш.
Клоуи кимна. Стори й се толкова искрен, че му повярва. А може би тъкмо това беше целта му.
Той я хвана за ръката и я поведе към канапето:
— Настани се удобно. Хайде да се напием.
Тази вечер Джоузи непрекъснато усещаше полъха на лек ветрец. Дори докато с Хелена вечеряха в кухнята, няколко пъти стана да провери дали прозорците са добре затворени.
Прислужницата опипваше разпятието на шията си и тихичко си мърмореше.
Маргарет и Роули се бяха уединили в дневната. Излязоха късно вечерта и тя тръгна да го изпрати, като не преставаше да му шепне нещо. Джоузи и Хелена любопитно ги наблюдаваха през отворената врата на кухнята. Маргарет се върна, погледна ги, поусмихна се и без да каже нито дума, отиде в стаята си.