— Това пък какво беше? — попита Джоузи.
— Олдгрет харесва такси.
— Мислиш ли? — промърмори Джоузи и тръгна към стълбището. Изведнъж й се стори, че въздухът около нея се завихря. Спря и попита: — Хелена, течение ли става?
Прислужницата погледна към тавана:
— Не.
Джоузи сви рамене и влезе в стаята си. Приближи се до дрешника, отвори вратата и сепнато отскочи назад. Гостенката й стоеше права. За пръв път я виждаше изправена. Първата й мисъл беше, че Дела е доста по-ниска от нея. Сетне си каза: „Нещо не е наред!“
— Защо се забави толкова? — възкликна Дела Лий. Беше изнервена, почти изплашена. Безпокойството й бе като горещина, излъчваща се от нея.
— Вечерях, после изчаках да видя дали Роули Пелам ще излезе жив от дневната.
— Прослушай си гласовата поща!
Джоузи взе чантата си и извади мобилния си телефон. Имаше само едно съобщение. Тя притисна апарата до ухото си, без да откъсва поглед от Дела Лий.
„Здрасти, обажда се Клоуи. — Тя замълча за миг. — Много искам да си поговорим. Ъъъ… в момента съм у Джулиан. Знам, че ти обещах повече да не се срещам с него. Нямах намерение да те лъжа. Обаче знаеш ли какво стана? Днес неочаквано той цъфна пред вратата ми. После ме заведе на едно място и ми показа жената, с която е спал Джейк. Глупаво е било да си въобразявам, че след това ще се успокоя. Напротив, сега ми е още по-тежко, защото вече знам, че с основание е криел името на любовницата си. — Тя пак замълча. — Май не съм ти казала, че с него се видяхме преди няколко дни. Научил е, че купувам къща. Исках да му кажа, че желая да живеем там заедно, но се появи баща му. Предчувствам, че го подтиква да ме забрави и да си намери друга. Много ми липсва, а не би трябвало, защото ме нарани. Обаче не мога без него, Джоузи! — Клоуи въздъхна. — Така или иначе сега съм тук с Джулиан. Той отиде да донесе по едно питие. Виж, този човек не е толкова лош. Знам мнението ти за него, но мисля, че грешиш. Аз… струва ми се, че го харесвам. Не колкото Джейк, обаче ми е симпатичен. Ох, връща се. Ще се чуем утре.“
Джоузи бавно отпусна ръка.
— Спаси я! — извика Дела Лий.
— Ела с мен.
— Тръгвай!
Джоузи се обърна и изтича навън.
Седна зад волана на кадилака и потегли с бясна скорост. Едва когато превали хълма и шофьорът на колата в отсрещното платно за миг я заслепи с дългите светлини, разбра, че не е включила фаровете.
След по-малко от петнайсет минути беше пред къщата на Дела Лий. Видя фолксвагенът на Клоуи и паркира зад него. Лампите в дневната светеха, свиреше силна музика. Толкова силна, че жълтото бунгало сякаш пулсираше. Истинско чудо беше, че съседите не са повикали полицията. Джоузи слезе от колата, затича се по пътеката и бързо се изкачи по стъпалата към входната врата. Трепереше като лист, защото излезе от къщи толкова набързо, че дори не си взе палтото.
Приближи се до прозорците на дневната и надникна вътре, опитвайки се да види нещо през тънките завеси. Стори й се, че не долавя никакво движение.
Отиде до входната врата. Беше заключена, затова тя почука. След като никой не й отвори, заблъска с юмруци и започна да вика Клоуи, докато ръцете я заболяха и гласът й прегракна.
Каза си, че приятелката й не е дете и ако беше с друг, а не с Джулиан, нямаше да хукне да я спасява. Но щом дори отраканата и грубовата Дела Лиц бе избягала от него, Клоуи беше загубена. Нямаше представа в какво се е забъркала. Не всички мъже бяха като Джейк. Не всички мъже се разкайваха, когато причиняха болка на жена.
Тя слезе обратно по стъпалата и заобиколи къщата; голите клони на розовите храсти скъсаха чорапите й, веднъж падна в мрака и си удари коляното. Все пак се добра до задната врата, но и тя беше заключена.
Изведнъж се сети, че единственото, което бе взела, изтичвайки от къщи, беше мобилният телефон, и то, защото й беше в ръката. Върна се до колата, отвори вратата и се наведе да го вземе — беше паднал под седалката. Зъбите й тракаха от студ и страх, пръстите й трепереха толкова силно, че едва улучи бутоните, за да набере 911.
— Казвам се Марси Джаксън и съседът ми отказва да намали музиката — каза, преправяйки гласа си. — Толкова е силна, че стъклата ми вибрират и бебето се събуди. Целият квартал е пропищял от този човек. Вземете мерки.