Продиктува адреса, изключи телефона и се загледа в къщата. Внезапно някаква сянка пробяга зад завесата.
Тя отново слезе от колата. Тъкмо понечи да се изкачи по стъпалата към верандата, чу изщракване на резе и вратата се отвори. Музиката заструи навън като дим, по-силна от всякога.
Клоуи застана на прага, блузата й беше разкопчана, червилото — размазано. Носеше под мишница чантата и палтото си. Каза нещо — може би „Мислех, че ще мога да…“, — после музиката заглуши думите й.
Джоузи стъпи на първото стъпало.
В същия момент Джулиан застана зад Клоуи и я прегърна, а тя изпусна палтото и чантата си.
— Ела, красавице — възкликна той, опитвайки се да надвика музиката. Заваляше думите, явно беше пиян. — Не ме карай да стана груб. Ще ти бъде хубаво, обещавам. Бог съм в леглото, ще видиш.
— Пусни ме — избърбори Клоуи, сякаш не осъзнаваше какво става. Джулиан се обърна и я блъсна обратно в къщата. Опита се да затвори вратата, обаче палтото и чантата на Клоуи му попречиха. Коленичи да ги издърпа, а когато вдигна очи, Джоузи бе пред него.
— Мама му стара! — възкликна той и бавно се изправи. — Крадлата се върна. — Джулиан носеше само ботуши и разкопчани джинси. Гладката му смугла кожа като че ли пращеше от статично електричество.
Тя се провикна:
— Клоуи? Клоуи, излез!
— Джоузи? Ти ли си? — Приятелката й се втурна към нея.
Джулиан й препречи пътя, като разпери ръце и се хвана за рамката на вратата. Погледна Джоузи и подигравателно се изкиска.
— Пусни я! — извика му тя.
Клоуи застана зад него и задърпа ръцете му:
— Джулиан, моля те. Казах ти, че съжалявам. Не мога да го направя.
— В оня портфейл имаше триста кинта — процеди той, гледайки Джоузи. — Ако ми ги върнеш, ще пусна дружката ти. Не, всъщност ще искам повече, за да не я изчукам. — Опита се да затръшне вратата, но палтото и чантата пак му попречиха.
Джоузи се вкопчи в дръжката и с всичка сила забута навътре. Джулиан изчака няколко секунди, после бързо отстъпи назад и тя влетя в коридора. Мръсникът изрита встрани палтото и чантата и понечи да затвори вратата. Джоузи хвана за ръката приятелката си и я повлече към стаята в дъното на коридора. Молеше се вратата да се заключва и да се доберат дотам, преди той да ги настигне. Полицията щеше да пристигне всеки момент.
Изведнъж дългата коса на Джулиан се развя, сякаш през вратата беше нахлул силен вятър. Той заотстъпва към кухненския бокс в другия край на дневната.
— Какво става, бе? — изкрещя, защото вятърът отново задуха и го запрати през люлеещите се врати на бокса.
Джоузи видя, че пътят е свободен, и задърпа приятелката си към външната врата. Нямаше представа какво се случва, докато не чу как Джулиан извика:
— Дела Лий, ти ли си?
Тя грабна от пода палтото и чантата на Клоуи и двете изтичаха навън, а зад тях се чу трясък, после още един, сякаш някой хвърляше чинии.
— Махай се, гад проклета! — изкрещя Джулиан.
Въпреки че трепереше от страх, Джоузи се запита как Дела Лий е влязла в къщата. Навярно се беше промъкнала през задната врата.
Повлече Клоуи към кадилака и тъкмо я настани на задната седалка, видя как по улицата се задава патрулка. Заобиколи колата, седна зад волана и даде газ. Не искаше приятелката й да обяснява как е попаднала тук. Погледна в огледалцето за обратно виждане и забеляза, че патрулката е спряла пред къщата на Дела Лий, а от нея слизат двама полицаи.
Паркира в края на улицата и загледа как униформените се изкачиха по стъпалата и заудряха по вратата.
Клоуи се помъчи да си закопчае блузата, но ръцете й затрепериха по-силно. Тя си навлече палтото и се сгуши на седалката.
— Добре ли си? — попита Джоузи.
Приятелката й кимна и сви колене до гърдите си.
С крайчеца на окото си Джоузи улови някакво движение и се обърна към къщата. Джулиан бе изскочил през вратата. Единият полицай го хвана за рамото, онзи се опита да се изтръгне от хватката му, замахна и стовари юмрука си в лицето му. Другият униформен повали Джулиан на верандата и с помощта на колегата си му сложи белезници.
— Клоуи, не мърдай от тук. Веднага се връщам. — Джоузи остави двигателя да работи, за да не се изключи парното, слезе от кадилака и тръгна към групичката съседи, застанали пред къщата на Дела Лий.
— Изгонете я! — крещеше Джулиан. — Смахната е! Тази жена е луда!
Единият униформен влезе в къщата и след секунди гръмката музика, която побъркваше съседите, най-сетне спря. Полицаят излезе и поклати глава.