Выбрать главу

— Вътре е! Кълна се, тя е вътре! Замеряше ме с чинии!

Джоузи заотстъпва назад, после затича обратно към колата. Дела Лий си беше тръгнала. Един бог знае как бе стигнала дотук и как щеше да се върне в къщата на семейство Чирини. Като нищо можеше да е откраднала нечий автомобил.

Седна зад волана и се обърна към Клоуи, която беше облегнала глава на страничното стъкло:

— Ще те закарам у вас, става ли?

Приятелката й кимна.

* * *

Клоуи притискаше чело до стъклото. Всяко мускулче я болеше, повдигаше й се. Казваше си, че ако не помръдва и стиска зъби, може би няма да повърне. Но едва изчака Джоузи да спре пред жилищната сграда, слезе от колата и се втурна нагоре по стълбището към апартамента си. Знаеше, че приятелката й ще я последва, затова остави вратата отворена и се спусна към банята. Коленичи пред тоалетната чиния и заповръща.

Десетина минути остана на студения под, облицован с плочки. Затворила беше очи, в съзнанието й пробягваха откъслечни епизоди от случилото се тази вечер. Отчаяние. Поведението й беше предизвикано от отчаяние. Животът й с Джейк беше безнадежден. Животът й без него — още по-безнадежден.

Дали някога щеше да намери покой?

Ненадейно усети, че не е сама. Беше оставила отворена вратата на банята, затова реши, че Джоузи е застанала зад нея. С усилие се изправи на крака и се обърна, но не видя никого.

Случайно погледна надолу и зърна на пода в коридора купчина книги. Най-отдолу беше старата й познайница „Научи се да прощаваш“. Въпреки че книгите никога не влизаха в банята, „Научи се да прощаваш“ се беше прехвърлила през прага и сякаш дърпаше към себе си другите томчета.

— Ще се намокрите — промърмори Клоуи и тръгна към умивалника. Пусна чешмата, наплиска си лицето, после си изплакна устата. Избърса се с хавлиената кърпа и върза косата си на опашка. Обърна се да излезе и видя, че книгите са влезли още по-навътре; по плочите около тях проблясваха капчици вода от умивалника.

Тя се наведе и ги взе — „Научи се да прощаваш“, „Стара любов, нов път“, „Как всяко момиче да задържи гаджето си“, „Мадам Бовари“ и „Подробен справочник за всеки притежател на къща“. Занесе ги в спалнята и ги сложи на нощното шкафче. Загледа се в тях — бяха синтез на живота й през последния месец, географска карта на преживелиците й. След няколко секунди не издържа и извърна поглед. Захвърли дрехите си, облече анцуг и се върна в дневната. Джоузи крачеше напред-назад, но спря, като я видя.

— Добре ли си? — попита я тихо.

Клоуи беше благодарна на съдбата, задето я беше срещнала с Джоузи и така й бе дарила вярна приятелка в най-трудния момент от живота й.

— Не съм сигурна — отвърна. — Вече не съм сигурна в абсолютно нищо. А ти как разбра къде живее Джулиан?

Джоузи се поколеба:

— Дълга история. Друг път ще ти я разкажа. Той причини ли ти нещо лошо?

— Не. — Клоуи седна на канапето и прегърна една възглавница. — Но аз знаех какво иска. Знаех от самото начало. — Погледа Джоузи, която седна до нея, и продължи: — Мислех, че мога да го направя. Така или иначе с Джейк сме разделени, затова и купувам къща, в която ще живея сама. Само че не можах да го направя. Прекалено много обичам Джейк. Съжалявам, че той не ме обичаше достатъчно и ми изневери.

— Грешиш, Кло — обади се Джейк, който бе застанал на прага на дневната. Косата му беше разрошена, палтото му — закопчано накриво. Адам стоеше зад него. — Обичам те повече от живота си.

Тя погледна приятелката си.

Джоузи се изправи:

— Обадих се на Адам, докато ти беше в банята. Не се сърди, не знаех какво друго да направя. Обаче не му казах да дойде, кълна се.

Джейк влезе в дневната, Адам го последва и хвана ръката на Джоузи:

— Да тръгваме.

— Не! — Тя се опита да го отблъсне.

— Тръгвайте — намеси се Клоуи.

— Мога да остана.

— Не. — Повече не можеше да отлага този разговор. — Всичко ще е наред, повярвай. — Клоуи ги проследи с поглед. Очевидно приятелката й беше сърдита на Адам, задето се беше намесил.

Щом външната врата се хлопна, Джейк коленичи пред нея и промълви:

— Клоуи, погледни ме.

Тя го погледна в очите. Тези загадъчни светлозелени очи.

— Беше Ив Бийзли.

— Зная.

— Така ли? Кой ти каза? — изуми се той.

— Няма значение.

— Не знам как се случи. Не го исках, нито пък тя. Веднага съжалихме и оттогава не сме се виждали. Не се оправдавам с напрежението около делото. Знам, че вината е изцяло моя. И ако можех, щях да поправя стореното. Прости ми. — Опита се да я хване за ръцете, но тя ги пъхна под възглавницата от канапето. — Не мога без теб, Клоуи.