Барбара Бенедикт
Вкусът на Рая
Моник Антоанет ди Веро — някой ден, много скоро, за мене ще се говори във всеки изискан салон на Ню Орлийнз.
По характер не ми допада кроткото занимание да си водя дневник, но се опасявам, че ако не опиша това, което възнамерявам да направя, ще се съсипя от вълнение.
Как мога да разисквам с родителите си блестящото бъдеще, което си представям? Те очакват в края на този месец да остана при тях у дома, да се омъжа за някой отегчителен, застаряващ съсед и да отчета някаква бройка внуци, които да припкат в свещеното имение на ди Веро.
Много скоро ще разберат, че плановете ми не са да остарявам изолирана в тяхната захарна плантация. Искам — не, аз се нуждая от събиранията, баловете и забавите. Желая да видя света и светът да види мен!
Защо само този единствен път в моя живот родителите ми отказват да задоволят моята потребност? Твърдят, че съм твърде млада и красива, за да бъда самостоятелна, но в действителност имат предвид, че моята женственост е извънредно много изразена. „Жената се нуждае от мъж, който да се грижи за нея“ — настоява баща ми, — нещо, което самият той рядко си е позволявал още от времето, когато се върна на плантацията.
До болка ми е ясно, че е необходим мъж, за да се отворят вратите на възможностите към този свят, но баща ми не е единственият около мен. Ако с него не изпълня своите желания, ще си намеря някой друг.
Обсъждах тази тема с моята нова американска приятелка, Сара Джейн Хокинз. „Ако се нуждая само от защита — й казах с надежда да я шокирам, — вероятно трябва да стана нечия любовница.“ Всъщност, считам, че не е разумно да обвързвам бъдещото си благосъстояние с нечий мъжки каприз. Особено щом баща ми е способен да го убие, с цел да ме върне в къщи.
Не, предполагам, че трябва да се съглася със Сара Джейн, че единствената ми надежда е да си намеря съпруг. Чудя се какво ли ще каже, когато научи кой е щастливецът?
Не че тя може да промени моето решение. Робърт Самнър е идеалният кандидат, толкова е привлекателен, че би завъртял главата на всяко момиче, и е повече от способен на дансинга. Родителите ми ще го харесат, тъй като има добри маниери, влиятелни връзки в обществото и е неприлично богат. Единственият му недостатък според мен е, че е ухажвал Сара Джейн Хокинз в продължение на години.
Честно казано, връзката на Робърт Самнър с плахата Сара Джейн си е било чиста загуба на време. Тя самата би потвърдила, че изглежда невзрачна и безжизнена в сравнение с моята ослепителна, покоряваща красота. Мога лесно да й го отнема, ако имам време, но не и когато моите глупави родители настоятелно ме дърпат към дома.
Единствената ми надежда остава Рейчъл.
Усмихвам се при тази мисъл, тъй като чувам как моята робиня си напява тихо в съседната стая, докато запалва свещите и приготвя настойка от любовно биле. С радост ще й преотстъпя леглото си, ако това може да освободи и развихри скрития й чар.
А утре, когато Сара Джейн украси със своята личност масата за чай, ще сервирам на Робърт Самнър чаша алкохол, смесен с настойката, което ще промени живота му.
Запомнете думите ми, и ги помнете добре — още преди края на тази година Моник Антоанет ди Веро ще бъде най-голямата красавица на Ню Орлийнз.
— Пристигнахме, мадам. Това е Ривърз Едж. Желаете ли да вкарам колата в двора?
Моника Райън тръсна глава. Най-после бе тук, макар и да не бързаше да откликне на поканата на леля си.
Хвърли поглед към шофьора и я прониза острият и ярък спомен за такситата, обслужващи многолюдния център на Ню Йорк. Колко лесно провлаченият провинциален говор прогонваше мисълта за небостъргачите и суетливата блъсканица и ненатрапчиво напомняше, че тук е Луизиана, където животът е по-ленив, по-бавен и ти се струва, че самият въздух те успокоява. Бризът съживяваше леко природата — от испанския мъх, покриващ дъбовете покрай алеята, до летаргичното квакане, долитащо от близкото блато. Връхлетя я топла струя от спомени за всичките горещи, безгрижни лета, които бяха стопили и погребали младостта й.
Чудеше се дали Дерек Самнър ще бъде тук, от което сърцето й лудо заби.
Представяше си как завареният син на леля й Джудит я увещава да продаде бащиното му имение. Би й се усмихвал, тази усмивка караше момичетата да вярват на всяка негова дума.
Моника твърдо реши да не мисли повече по този начин и потърси в портмонето си по-едри банкноти. Това бяха тайни мечти, съкровени терзания, а и коя ли жена бе склонна да си признае, че е толкова наивна, за да се подведе от една усмивка?
Напъха парите в шепата на шофьора, но избягна погледа му от огледалото за обратно виждане.