Стигна на двадесетина крачки от брега, и се сети, че си бе съблякла дрехите.
— Здравей.
Клекна в плитката до кръста й вода и се почувства неловко и глупаво. За малко щеше да го подкачи с: „Какво прави на това място хубавец като теб?“, но се въздържа. Явно партньорът й не беше в настроение за волности.
Той я опипваше с очи и й заприказва натъртено, с кратки изрази.
— Трябва да поговорим.
Страшнички думи — приличаха на прелюдия от рода на: „Имам среща с друга“ или „Искам развод“. Не се успокои нито от безизразния тон, нито от пронизващия му поглед. Хваната като в капан във водата, Моника започна да чувства бавния си, силен пулс, сякаш бе обречена.
— Говорих с Аби.
Не можа да се досети за естеството на разговора им, но като съдеше по това как сестра му се отнасяше с нея напоследък, едва ли ставаше дума за нещо добро.
— С Аби ли? — повтори Моника глупаво.
— Тя мисли, че ти знаеш къде са скъпоценните камъни.
О, да, не започваше добре.
— Ами… не са у мен.
— Моля те, не ме лъжи! Елизабет ми каза, че си ги била намерила, а сега били изчезнали!
Пясъчните дворци, които бе строила, се рушаха пред очите й. Никога не беше имала нюх кога точно да се изкаже. Защо изчака толкова дълго с обяснението? Сега се оказа твърде късно да го предпази от погрешни заключения.
Забрави голотата си и нагази по-близо към него. Проточи умолително глас.
— Да, намерих бижутата, но не ти казах, защото се опасявах, че ще ме вземеш за Моник. Винаги си готов да помислиш най-лошото за мен, а кой друг освен нея можеше да знае къде е скривалището? Но, кълна ти се, никога не съм имала намерение да ги задържа за себе си. Вярвай ми, в момента са на сигурно място. Аз…
— По дяволите, Ники, поне веднъж ми кажи истината!
Не разбра дали заради нотката на молба в гласа му или задето я нарече „Ники“, но паниката я напусна внезапно.
— Казвам ти истината — отвърна му с равен глас. — Дадох ги на Дарси, за да ги продаде. Имал роднина в Ню Йорк, който можел да получи най-добрата цена за тях.
— С тези пари ли купи той захарната тръстика?
Така значи, пратката вече е пристигнала.
— Ако искаш, ми вярвай, но имах намерение да ти разкрия всичко — каза му тихо, — но не исках да останеш с впечатлението, че не вярвам в теб или твоята способност да спасиш Ривърз Едж. Аз съм страхливка… и трудно събирам кураж, за да ти обясня.
Забеляза, че погледът му издава резервираност, също както на напълно непознат, и изведнъж осъзна, че е чисто гола и уязвима. Помисли с копнеж за купчината дрехи наблизо.
— Но защо? — не мирясваше той и я хвана за ръката.
— Скъпоценностите никога не са ми принадлежали — опита да поясни. — Те бяха част от имението и най-правилно бе да се използват за неговото оцеляване.
Стисна я силно.
— Не, исках да кажа — защо си платила на Старгел и си купила захарната тръстика?
Дори дрехите нямаше да й помогнат да се скрие от него, проникваше чак в душата й.
— Онзи ден на парахода… видях лицето ти… и разбрах колко много означава това място за теб. Аз…
Погледна в очите му и онемя. Можеше само да се отдаде на нуждата, копнежа и желанието си.
— Ти не си Моник! — Гласът му подрезгавя, в тихия му тон звънна увереност. И почуда. — Боже мой, ти наистина си Моника Райън!
След това я сграбчи и залюля на ръце, започна да я целува и да шепне в ухото й.
— Ах, Ники, не исках да вярвам в най-лошото, но ти не ми даде друга възможност. Слушах Аби, а след това — и Елизабет, но не повярвах, считах, че има някакво обяснение. Божичко, жено, нямаш си представа колко много означаваш за мен.
Тя обви ръцете си около врата му и го обсипа с целувки — по лицето, врата, гърдите.
— Кажи ми колко!
— Толкова си нежна и топла. Искам да проникна в теб! — Придърпа я и я повдигна, докато тя възседна кръста му. Той я понесе към по-дълбокото.
— Щях да полудея след онази нощ, прекарана в твоята спалня. Искаше ми се да те галя и прегръщам. Не знаех как да постъпя.
— Целувай ме, Дру, това ми стига.
И той го направи. Нагази по-навътре и остави томителната топлина на водата да я олекоти. Около тях танцуваха лунните лъчи, реката шумолеше покрай брега, но Моника беше заета с една-едничката мисъл, че най-после мечтите й се бяха сбъднали.
Тя се пресегна надолу, помогна му да развърже и събуе панталоните си и си спомни как веднъж й се бе приискало той да я обладае в подобна поза, притисната до стената, но, о, колко по-сладострастно беше тук в хладката, копринена вода. Обгърнато от сладката мрежа на чувствата, тялото й откликна на неговото уверено, но нежно докосване.
Той я зацелува по гърдите и засмука зърната й с топлата си уста, и заповдига тялото й. Нямаше безумна привързаност или сляпа алчност да притежава плътта й. Тя го обичаше, а той приемаше това — бяха забравили Моник завинаги. И заедно.