Да правят любов бе изключително откритие и за двамата. Тя го докосваше, усещаше реакцията му, както и своята надигаща се, завладяваща я нужда да задоволи само този мъж, да го задържи завинаги близо до сърцето си. Когато му се отдаде, той изпълни всяко празно кътче в нея. Беше невероятно, толкова чудесно…
Спря да разсъждава и се потопи в усещанията си. Водата галеше кожата й, когато Дру създаде пулсиращ живот в нея. Вълните на удоволствието завладяха тялото й и тя започна да се движи по-бързо, да го допуска по-дълбоко, и шепнеше на ухото му: „Да, да!“, и той продължаваше да я целува, да я изпълва и да върти бързия си език около нейния. „О, да, още, още!“, докато в изблик на невероятна радост й се стори, че се пръска на хиляди бляскави парченца! Това някак си я съедини с него.
И тогава Дру изпъшка: „Да, о, боже, Ники, да!“ и като я притисна силно, потръпна с цялото си великолепно тяло.
Дру не я изпускаше от обятията си и още вкусваше от чудото на тяхното съвкупление, почувства се силен и непобедим.
— Ох, Ники! — въздъхна, безсилен да изрази емоциите си с думи.
Много пъти бе любил жена, но нито веднъж не бе усетил подобно удовлетворение.
Неохотно напусна тялото й и нежно постави жена си на крака. Тя положи глава на гърдите му и изхлипа тихо.
Плачеше ли?
— Господи, Ники, изгубих контрол… Беше ми толкова… — Повдигна брадичката й и я накара да го погледне. — Най-малко исках да те нараня.
— Не. — Изхълца пак и избърса очите си. — О, Дру, изглеждам ли ти наранена? Казах ти, че съм безнадежден случай. Винаги плача, когато ми се случи нещо прекалено хубаво.
Той също се усмихна.
— Може би трябва и аз да се разплача, тъй като не ми се е случвало нещо по-красиво от начина, по който ме гледаш в момента.
— Обичам те!
Без съмнение. Винаги е било така, издаваха я необикновените й очи, но той е бил твърде заслепен, за да не го забележеше досега. Не беше необходимо да я пита за захарната тръстика, дълбоко в себе си чувстваше увереност, че само тя можеше да я е купила.
Наведе се, за да я целуне, да започне да й се обяснява в любов и изрази искрената благодарност, преливащи в него, но се оказа достатъчно само да докосне устните й.
Отдръпна се неохотно и й се усмихна.
— Знаеш ли, че могат да ни видят. Вкъщи всички са заспали, но е възможно все още да плуват лодки в езерото.
— Можа ли да ме видиш от къщата? Затова ли изглеждаше толкова строг?
Не успя да различи на лунната светлина дали се изчервяваше, но тъй като я познаваше, предположи, че бе така.
— От половината път насам — да. Може би съм изглеждал по подобен начин, защото бях ядосан. Почти се бях съблякъл, преди да осъзная защо влязох във водата след теб.
Да, определено се усмихваше.
— Хайде — подкани я нежно, хвана ръката й и я поведе към брега. — Да се връщаме у дома.
— Какво ми каза току-що? — попита колебливо. — Дали означава, че ми вярваш, че не съм Моник?
Той се наведе за дрехите си и поклати глава.
— Не е в реда на нещата. Дори не мога да предположа как се е случило, но зная със сигурност, че не си. Това, че купи захарната тръстика…
— Исках… да ти помогна.
— Зная! — Нахлузи й роклята и я обърна, за да я закопчае. — В това се състои разликата. Моник би намерила хиляди начини да профука парите само за себе си, но ти инвестира в мен, в нашето бъдеще.
— Сърдиш ли ми се?
Притегли я с ръка.
— Ако не нещо друго, поне се примирявам. Никой — досега не ми се е доверявал до такава степен. Благодарен съм на Бога, че те изпрати при мен, Моника Райън.
— Самнър. Сега съм Моника Самнър.
— Ах, да — моята жена! Моята прекрасна, обична жена! — Повдигна брадичката й и пак я целуна.
— Истинският ми облик не беше такъв. В другия си живот бях неугледна и пълничка.
— Не желая да те слушам — прекъсна я строго. — Не ме впечатлява само лицето или тялото ти, а най-вече това, което намирам в очите ти. Можеш да се превъплътиш по хиляди начини, но аз пак ще продължа да търся жената в теб. Не разбираш ли? Обичам и предпочитам Ники!
— Спри, или ще ме разплачеш отново.
— Не мога да допусна това. — Залюля я пак в ръцете си. — Имам съвсем други планове, повечето от които те ангажират в моята спалня. Да тръгваме, госпожо Самнър!
— Но не можеш да ме носиш през целия път. — Заизвива се в ръцете му. — Много съм тежка, ще си прекършиш гръбнака.
Пусна я неохотно, с дълга целувка.
— Добре, но само защото утре имам много работа по саденето на захарната тръстика. Между другото, ще бъде добре, ако използваме полата ти, за да прикрием факта, че съм чисто гол.