— Ох, правилно — усмихна се тя. — Панталоните ти останаха във водата.
Той хвърли последен поглед към залива.
— Може би утре вечер ще трябва да се върнем да ги вземем.
— Да се надяваме. — Усмивката й стана свенлива, когато се наведе да вдигне ризата му. — Нека завържа това около теб. — Обхвана с ръкавите кръста му. — Така ще се прикрият най-важните ти части, но аз предлагам да потичаме.
Тя се закиска и хукна към къщата. Дру се впусна да я догони, заливайки се от смях. Чак сега осъзна колко малко радост беше имал напоследък. Сякаш се бе преродил, имайки тази жена до себе си за обич и разтуха. Ако Ники беше винаги на негова страна, щеше да бъде способен на чудеса.
Люби я през цялата нощ в голямото легло от кипарис. От дълго време беше стояло празно, това по своеобразен начин го накара да се самообвини. Тя беше чудна, щедра, неговият лъч надежда!
След като полегнаха, му се прииска да я разпита с най-големи подробности за предишния й живот, но тя вече се унасяше в сън. Изглеждаше толкова спокойна и щастлива, че той се задоволи само да я прегърне по-силно. Имаше време да се разговорят по-късно, разполагаха с години, за да се разкрият един на друг. Той се отпусна сънливо с усмивка и с мисъл за предстоящите дълги, щастливи дни.
Рано на следващата сутрин Елизабет промуши главата си през вратата на стаята на чичо си. Той още спеше, но тя не можеше да изчака и минутка повече.
— Чичо Дру? — попита го, като приближи леглото. — Кажи ми, моля те, какво ти каза Ники? — Чак сега забеляза, че не беше сам.
— Поговорихме си добре — отвърна й с усмивка и целуна жена си по челото. — Напълно съм убеден, че ще остане с нас.
Моник
1866
Установих, че да бъда вдовица не е чак толкова практично.
През двете години, докато бях сама, отблъснах безчислени предложения за женитба едва ли не от всеки глупак в Луизиана. Не можеха ли да разберат, че щях да се омъжа само за човек, който можеше да се грижи за мен, а такъв нямаше из целия Юг, където духът на поражението още висеше във въздуха? Много по-изгодно ми бе да се съюзя с някой американски войник, от тия, дето развличах — някой богат, притежаващ средства, за да ми купеше каквото пожелаех.
Дори Антон Байърз прояви наглостта да ми предложи женитба след задължителния — ох, колко необходим! — период на траур. За малко да го попитам какво го караше да мисли, че щях прекарам остатъка от живота си с такова отвратително същество като него, но навреме се сетих, че трябваше да се шегувам и да шикалкавя, докато не разберях какво бе видял онази нощ, когато почина Робърт. Никак не ми беше лесно да заобикалям въпросите на Байърз и да не му се присмея.
Опитах да живея с това, което беше останало от имението. Идеше ми да пищя, като научих как глупавият ми съпруг бе разорил плантацията. Аби настояваше да пестим, за да предотвратим разпадането на имота пред очите ни, но нейните мрачна физиономия и зловещи предсказания бързо ми омръзнаха. Защо да страдам, като Ривърз Едж щеше да бъде наследен от децата?
Мислех си, че щом приключех с Робърт, щях да заживея с Дру, но от Вашингтон пристигна писмо, с което ни известиха, че бе изчезнал безследно в битка. Каква полза имах от него, ако беше умрял или осакатен?
Щурах се с месеци нерешителна и притеснена, и най-накрая стигнах до заключението, че трябва да се омъжа за американец, достатъчно богат, за да ми купи Ривърз Едж, преди да го бяха разпродали за погасяване на дългове. Тогава Дру се завърна.
Ох, каква радост изпитах, като го наблюдавах как яздеше по Ривър Роуд и се спускаше по хълма! Като го видях толкова висок и изправен на седлото, от пръв поглед закопнях за него, изгарях да усетя голото му тяло, притиснато до моето. Този мъж бе моята слабост, пътеводната звезда на тъмния хоризонт. В този момент почти бях забравила, че бях навлязла дълбоко в света на Рейчъл. Затреперих от вътрешна нужда и се затичах към него.
Но сякаш се виждахме за първи път — престори се, че не ме познава. Любовта и копнежът му бяха насочени изключително към проклетото имение. Сетих се, че нямаше да заема никога място в живата му, с това сякаш ми бяха ударили плесница.
Срамувам се да призная, но още го желая.
Сляпата ми любов се изпепели, когато се впусна да въвежда нов порядък. Промени всичко, ужасен от състоянието, в което се намираше плантацията — от часовете, в които се хранехме, до списъка на посетителите. Най-напред си заминаха американските войници, но следващият на ред бе Антон Байърз. Дру се оправда с довода, че не сме могли да си позволим да плащаме на човек, който губел повече време да ме ухажва, отколкото да преподава уроци на децата. Аплодирах това негово решение.